Чувства
Чувства


 Май най-сетне бях разбрала какъв е проблема. Проблемът беше в погледа. Онзи изгарящ поглед, който ме караше на откачам. Онзи поглед, който ми подкосяваше краката и ме караше да се моля да не припадна от вълнение. Караше ме да треперя, да настръхвам. Стомаха да ме боли, а сърцето ми да подскача, като лудо.
Мразя го. Мразя всички тези силни и неясни неща, които се случваха. Дали беше любов? Не, в никакъв случай. Любовта трябва да е
съвсем друго нещо. Любовта трябва да е искренна и топла. А и, за да е любов трябва да обичаш нали? А как да го наречеш, като знаеш, че не обичаш? 
Не знам дали това има логика. Направили сме думи за всички чувства - когато обичаш е любов, когато си щастлив е радост, когато мразиш е омраза и т. н. Но, какво правим когато не се сещаме за думата, която да използваме, за да опишем някои наши чувства? И защо даваме определени думи
изобщо? Може би, защото така се чувстваме една идея по-добре. Така обособяваме чувствата си. Ако не харесваш нещо казваш, че го мразиш. Така обособяваш многото емоции, които изпитваш към едно нещо само с една дума. Като че ли, така е по лесно нали? 
Не се бях замисляла за това, докато не установих проблема с "погледа". Как може да изпитваш разни неща, а да не можеш да си ги обясниш с нито една от всичките думи, които сме си измислили за нашите чувства? Дори не вярвах, че е възможно. Сякаш това спада към онези неща, за които учените все още нямат обяснение. Не искам да се правя на учен и да се опитвам да разбера това. Все пак аз не съм учен. Аз съм обикновен човек. Обикновен и много объркан човек. Но предпочитам да зарежа това, каквото и да е то. Май трябва да призная, че не мога да се справя с него.