Търпение или толерантност
Търпение или толерантност


Думата ,,толерантност’’ е с латински произход и означава да оставиш другите да правят , казват и вярват в което искат без да ги критикуваш. Нитцше казва : ,,Ти имаш своя път. Аз имам моя. Правилния , верния , единствения път – той не съществува’’ . Училището е мястото, където се дават и получават знания. Там се преплитат и сложни взаимоотношения-между ученици и учители, между ученици и ръководство. Всички участници имат различно психично,
личностно и интелектуално развитие, живеят и са възпитани в различна семейна среда. В училището се сблъскват различни мнения. Всеки има свое виждане на нещата, но трябва и да се изслушват и другите, защото всички гледни точки са равнопоставени и трябва да се уважава мнението на всеки. Но много трудно се постига. 
Училището е отражение на отношенията в обществото. Често отношенията между учениците се управляват от законите на
джунглата- оцелява по-силния физически и психически. Децата може да са невинни и безгрешни, но те са нетолерантни. Отговорностите за подрастващите е в ръцете на родителите. Язвителността, жестокостта, предубежденията виреят в жлъчната почва на социални несправедливости и абсурди. Нетолерантността се е впила като кърлеж във всяка единица. Инстинктивен механизъм за самозащита, или предпазна реакция. Всеки млад човек иска да има модерно поведение, гледа да е в крак с времето, за да постигне целите си. В този свят е ясно, че силният винаги печели. Обикновено се отчитат много субективни фактори- материално положение, произход, положение на родителите. Отношенията не са истински и уважението е само привидно. В момент когато сгрешиш всеки гледа да те стъпче. Малко са тези хора, които ти казват какво мислят в очите. Има такива връстници и те приемат такъв какъвто си с добрите ти качества и недостатъци. И те уважават истински и ти сам си изгради мнение: приемаш ги такива каквито са и изолираш тези които са те наранили. Нетърпим съм към хора със самочувствие без покритие, които поддържат фалшиви отношения с всички. Уважават те когато имат интерес, а в трудни моменти ти се присмиват. 
Уважавам учителите, които се отнасят нестандартно към учениците. Не премахват дистанцията, но нека има две страни учител и ученици. И всяка страна да си знае правата и задълженията. Забележките и критиката им не са злобни и заядливи. Винаги са доброжелателни. Винаги търсят доброто у всеки от нас и се стремят да ни мотивират да го развиваме. Обсъждат казуси с учениците изслушват тяхното становище по даден проблем . Но в повечето случаи учителят е даващия знание и упражняващ власт , а ученикът - получаващият и подчиненият. Дразнят ме учители, които влизат в час и си изпяват урока , без да се интересуват от това , което става пред тях .Учениците си мълчат – без да го слушат.Гледат да не попаднат в полезрението му за да не си изпатят.Часовете ,ако не толкова интересни , то поне да са различни. Никой не е казвал, че училището трябва да е много приятно и забавно. Казаното и направеното трябва да привлече вниманието на ученика. Учителите не трябва да проявяват видни симпатии , или дискриминация към отделните ученици . Не трябва да нарочат някой и винаги да се държат с предубеждение . 
Единият ден не се представил добре и си понася последиците , а на другия се е справил и трябва да бъде поощрен. Затова трябва да сме толерантни едни с други , да проявяваме търпимост към недостатъците си . Само един човек ме разбра и то погрешно.