Безработица


Живеем във време и място, където явлението „безработица“ придобива големи размери и засяга все повече хора.
Безработицата не е само социално-икономически показател, а и сериозно изпитание за психиката на човек.
И аз като доста от вас съм изпитала въздействието на тези социални фактори и познавам добре етапите, през които преминава човек, сблъскал се с тях.
Затова реших да разгледам безработицата от гледна точка
на влиянието ѝ върху психиката на човек и начините за запазване на душевното равновесие, себеуважението и мотивацията за живот в създадените от нея „кризисни“ условия.
Вероятно доста от вас са минали през житейския сценарий на един така наречен „безработен“ човек – висене в сайтове като jobs.bg, четене на обяви за работа, пускане на CV-та, ходене на интервюта, поредният отказ заради изисквания, на които не отговаря или защото са
избрали друг (по-подходящ) от многото кандидати. Постепенно увереността и вярата в собствените сили започва да отслабва, самочувствието и самоуважението се сриват, човек се чувства отхвърлен, ненужен и неприет от обществото. Има усещането че е недостатъчно способен, негоден или стар и започва да се съмнява в своята значимост. Изпълва го негодувание към обществото, към държавата, която не се грижи за него, гняв и към себе си, че не може да се справи със ситуацията и да намери вариант. Негодуванието се редува с периоди на самосъжаление и отчаяние.
Едно от най-разяждащите чувства, съпътстващи безработицата е чувството за вина. Вина, че не можеш да си намериш работа и да се погрижиш за себе си и семейството си, а трябва да „лежиш на гърба на другите“. Дори и околните да не те обвиняват директно, ти виждаш укор и осъждане в очите им. И сякаш чуваш думите им – „ти не търсиш както трябва, на който му се работи, ще намери, на теб явно ти е по-добре така, ти не си достатъчно способен…“
Безпаричието, многото сметки и дългове усилват напрежението и чувството за вина, а бълващите от медиите новини за увеличаващия се ръст на безработицата и обедняването допълнително стресира и увеличава чувството на обреченост.
Изпадналият в такова положение човек постепенно ограничава социалните си контакти, излизания и забавления и се затваря в къщи. Страхът и чувство за неотложност го карат да се вкопчи в идеята че трябва на всяка цена и час по-скоро да намери работа, но колкото по-трескаво търси, толкова повече откази среща и толкова повече се отчайва.
Той не спира да мисли и анализира възможните варианти, губи дори съня си. Чувства се притиснат, обзема го страх, преминаващ в паника за оцеляването, струва му се че по-потъва все по-дълбоко и изход няма, а силите и енергията му сякаш го напускат.
Ако дълго време не може да намери работа, започва да се чувства безполезен, напълно зависим от външните обстоятелства, усеща несигурност, празнота, безсмисленост. Опитва пак и пак, но не вижда и най-малка светлинка в тунела. И идва чувство за безизходица…
Как да се справим с чувство за безизходица, как да намерим изхода?
Аз вярвам, че всяко нещо, което ни се случва, идва за да научим даден урок. Безработицата също идва да ни научи на нещо. И това, че в България доста хора минават през това изпитание не е случайно.
То ни се случва, за да ни разтърси из основи и да ни накара да променим мисленето си, отношението и реакциите си към света, закостенелите си схващания, да променим живота си и да поемем отговорност за него, да си отворим очите за нови, немислими досега варианти.
В този смисъл безработицата може да се окаже възможност, шанс за развитие и по-дълбоко опознаване на себе си, шанс за надскачане на ограничаващото обществено мнение и досегашни представи. Безработицата може да бъде катализатор на промяната, стимул за развиване на нашата креативност.
Всъщност както духовните учители ни учат да превръщаме страданието в душевен мир, така можем да преобразуваме безработицата в свобода и независимост, в доверие в себе си и Висшата сила.
Когато напрежението, страхът, отчаянието и чувство за безнадежност са ви завладели напълно, мисля, че е време да се пуснете по течението . Това не означава разбира се да се откажете да търсите, а да се отпуснете, да се освободите от страха и катастрофичното мислене, да се доверите, че Вселената се грижи за вас и да ѝ позволите да го направи.Положението не е толкова страшно, колкото изглежда. Страхът го прави да изглежда такова, а новините, заливащи ни от медиите карат въображението да рисува ужасяващи картини. Знайте, че изход винаги има, но отчаянието, паниката, вкопчването, нуждата отблъсват от нас вариантите и ни пречат да видим възможностите. 
Помнете, че в момента, в който възникне проблем, винаги заедно с него възниква и решението. Само трябва да го видите. А това няма как да стане, ако сте отчаяни и изплашени.Не се вкопчвайте в идеята, че само ако намерите работа, всичко ще се оправи и тя ще ви донесе необходимата ви сигурност и свобода. Вследствие на моя опит и преживявания, аз осъзнах, че когато Вселената ми отнеме някой „сигурен доход“, то не е за да ме накаже или защото не съм достатъчно добра, а за да ме накара да разбера, че съм се вкопчила в една идея, която ме отдалечава от това, което търся. 
Сигурността, свободата, независимостта не са в това да имаш работа и „сигурен“ доход. Никоя работа не е сигурна, както нищо в света не е сигурно. Свободата и независимостта са вътрешно състояние, което се постига единствено с доверие в себе си и в живота.
Всъщност едно от нещата, които ни учи безработицата е да се доверим. Именно когато се отпуснем и доверим, обстоятелствата сякаш се променят и виждаме варианти, за които преди сме били слепи.
Затова- спрете да мислите за момент, спрете мъчителните анализи. Направете поръчка до Вселената– поръчайте ѝ да ви подскаже кое е решението за вас и бъдете отворени за отговора. Визуализирайте как се отпускате в ръцете на любящата Висша сила и позволявате тя да направи най-доброто за вас.Понякога трябва да направим крачка назад или да сменим посоката, за да открием верния път и да видим възможността за нас. Тези дни, докато простирах, изпуснах едно копче. Гледах отгоре, търсих, търсих и не го виждах. После направих крачка назад и го видях скрито под легена с прането. Така става често и в живота- трябва да отстъпим малко назад, за да ни се открие цялата картина и да видим това, което в момента е скрито от очите ни.Помислете на какво е дошла да ви научи безработицата. Ако в момента ви издържа човек от семейството, може би трябва да се научите да получавате. Вселената се грижи за вас и в момента е решила по този начин да ви осигури всичко необходимо. Позволете си да получите и да се погрижат за вас и не се винете, че в момента не можете да дадете. Вие имате достатъчно възможности да давате, ако не нещо материално, то – любов, подкрепа, усмивка. Не свързвайте даването и получаването само с пари.