Самотата


Непоносимо е  ден след ден, година след година да се прибираш в празен и студен дом!Комбинацията от физическа и емоционална самота е убийствена! Да няма с кого да споделяш радост

или мъка, да дадеш или получиш помощ и подкрепа е истинско наказание.    Всекидневната самота е унищожителна за човешкия дух и психика. Абсолютната изолация е страшно наказание.Не е случайно, че осъдените на доживотен затвор без право на помилване, приемат присъдата си за по-тежка от смъртната!

"Helvetica Neue Light", "Helvetica Neue", Helvetica, Arial, "Lucida Grande", sans-serif; text-align: justify;">Разбира се, че има хора, които имат дом и семейство и съученици (колеги),  и  въпреки  това  се  чувстват  самотни. Най-често  те са с по-различно поведение или визия, поради което се оказват в ролята на неразбрани и отхвърлени. Неприемането им от околните ги обрича на изолация.

 Самотата убива… Бавно и мъчително… Всеки ден частица от теб си отива…

Самотата е възможно най-тясното пространство на съществуването ни. Поради това самотата може да бъде употребена като социална клаустрофобия. Отвъд самотата е смъртта. Всъщност и самотата е смърт. Тя има само това предимство пред смъртта, че крие в себе си възможността за връщане към живота. Но, от друга страна, самотата е по-мъчителна от смъртта, защото е онази наша смърт, която можем да наблюдаваме. Самотата е предварителна смърт.