Живот
Живот


Понякога животът те притиска по-силно, отколкото ти се иска, а ти трябва да покажеш какво можеш. Става по-трудно да се справяш със всичко сам, но ти даже не го осъзнаваш. Няма рамо, на което да поплачеш, няма лице, което да ти се усмихне. И ти губиш своя път…
Погледни дълбоко в сърцето си. Можеш ли да намериш пътя обратно? Знаеш ли, че някога си бил на верния път? Изгубен в спомени и разкаяния, продължаваш да търсиш този, който
искаш да бъдеш. Няма светлина, няма и сянка в живота ти. Само пътя, който си избрал. От ръба поглеждаш надолу към пропастта и гледката те плаши – никога не е било по-тъмно и по-студено. Къде е светлината? Къде е надеждата? Къде е вдъхновението за живот? Знаеш само, че трябва да се държиш, трябва да се бориш. Но как, след като даже не знаеш за какво?
Понякога е странно как това, което си мислел, че ще бъде вечно, изведнъж започне да се
разпада пред очите. Руши се. Изпарява се. Изчезва. А ти си безпомощен пред съдбата и нейното решение да ти го отнеме. Можеш само да стоиш и гледаш как сякаш ураган помита всичко. А какво ти остава, когато всичко си отиде?
Надежда! Само вярата, че всичко ще бъде наред, може да те изведе обратно в правия път, където всичко е светло. А когато си обратно там, осъзнаваш колко глупав си бил, за да поддадеш на мрачното влияние на въпроси от сорта на “Ами ако?” или “Защо?”. Те носят само болка и объркване, които ще носиш в себе си за цял живот. Съмненията съсипват живота и настоящето, разядат сърцето и душата ти, докато не те превърнат в една развалина…Или докато ти не решиш да ги отстраниш. Защото животът ти е сега. Би ли го съсипал заради нещо толкова уклончиво като съмнението?
Ще ти отнеме дълго време, докато разбереш, че самият живот не е да стигнеш до място, където искаш да бъдеш. Не е важно до къде ще стигнеш. Важен е начинът, по който ще стигнеш до там. Важно е какъв си ти и какви решения взимаш, докато вървиш по пътя. Няма значение дали си известен или богат. Ти все още си човек. Човек, който се нуждае от помощ, от надежда и най-вече – от любов. И любовта е нашата звезда, която осветява пътя ни. Може да ни отведе до тъмнина и болка, защото хората, които обичаме, забравят да ни отвърнат със същото. Може да не ни отведе никъде, защото любовта е сляпа и ранява ужасно много. Но може и да ни отведе до нови места, до рая, където ще бъдем по-добри, отколкото някога можем да си представим; където всичко ще изглежда по-лесно, а когато не е, ще има на кого да разчитаме; където животът ще е като приказка. Но все пак всяко наше решение е повлияно от любовта. Всеки божи ден, всяка секунда, любовта е това, което ни спасява. И любовта е това, за което си струва да се борим.
А светът е пълен с магия и щастие, и любов, освен всичката болка, през която преминаваме. Никога не е невъзможно нещо да стане реалност. Непредсказуемо е къде ще вземеш това, което искаш, или как ще го направиш. Може да е навсякъде – точно зад ъгъла, на друга улица или в друг град. Може да стане сега или по-късно. Може да си е твое или някой да ти го отнеме. Зависи от теб, затова не го оставяй да си отиде, когато мислиш, че си го открил. Не се отказвай от него, докато не разбереш, че не се нуждаеш от това. И ако мислиш, че не си го открил, че си го изпуснал, бъди търпелив и вярвай. Защото може и да получиш нещо още по-добро.
Затова не се опитвай да избягаш от нещата, които те плашат. Нито се крий от живота. Той е просто живот, нищо повече! И въпреки това е всичко, което имаме и което ни трябва. Живей го, за да не се чудиш някой ден какво би било, ако беше постъпил по друг начин. Аз вече не търся надежда, имам такава в душата и сърцето си. Имам огън, неугасващ огън, който да ми дава сила да се усмихвам през сълзи. Имам смелост, която ми липсваше и поради която аз сега се боря със зъби и нокти. Имам воля, която не се пречупва под постоянните удари. И това ми е достатъчно. Всичко, което ми е нужно, вече притежавам. А това, за което мечтая, ще спечеля.