ОСМИ МАРТ


 Наближава осми март.Денят на майката и жената.Много мъже ще се сетят в последния момент за това,както и всяка предходна година.Цветятя стават на цената на златото,ресторантите вдигат празнично цените.,такситата возят на двойна тарифа подпийнали мами с букети в ръце,въздухът ухае на бяло вино,карамфили и "орифлейм",въобще идилия!
  Най-хубавият ми спомен свързан с този празник датира от първата ми година в гимназията.Градът ни е
малък и цветарските магазини бяха малко.Вкласа ни имаше много момичета,момчета бяхме само четирима.Сутринта на осми март се бяхме разбрали да купим цветя за всички дами.Оказа се обаче че цветята бяха свършили навсякъде.Разочаровани вървяхме по улиците търсейки заветния букет.Почти се бяхме отказали,когато едно от момчетата съзря една градина с разцъфнали люляци. Спогледахме се,после бързо взехме да берем,кой колкото може.Един пазеше улицата,за
да не дойде някой,другите пегяхме като ненормални.Събрахме доста букетчет,за около десет минути.Бързо хукнахме към училището,за да зарадваме момичетата.Преди да стигнем се срещнахме с едино по голямо момче от нас.Той също беше тръгнал да търси цветя,но без успех.Когато ни видя с люляците взе да ни моли да му дадем от нашите.Ние бяхме непреклонни.Той дълго ни умолява,даваше пари ,взичките ,които имаше ,но уви,Ние бяхме напреклонни.Когато най-накрая се отказа вече бяхме закъснели,Часовете бяха започнали.Влязохме на пръзти,за да изненадаме класа.Оказа се обаче ,че стаята е празна.На дъската имаше надпис:"Скъпи момчета,понеже днес е осми март ,а вие забравихте,ние решихме да го отпразнуваме сами"Останахме като гръмнати с крадените букети в класната стая.Без да губим самообладания обаче,решихме да ги причакаме и да ги изненадаме на връщане.Те се появиха на следващия час,заедно с класната.Първото нещо което са видели ,когато са влвзли в стаята е бил булет люляци върху всеки чин и надпис на дъската"по-добре късно отколкото никога".
  Сега такива неща не се правят.Празникът е комерсиализиран,много хора за съжаление също.