Как ни влияят емоциите


Нашите емоции се превръщат в химия

Връзката

между емоции и изцеление не е само игра за ума или въпрос на семантиката. Съществува реална физическа  взаимовръзка между емоции и нервна система, ендокринна система и имунна система. Това, което чувстваме, се превръща в химията, биологията и имунитета на нашето тяло. Голяма част от онова, което става в тялото, се намира под контрола на пептидите и рецепторите. Когато се чувстваме щастливи, мозъкът ни произвежда щастливи пептиди;
когатосме тъжни, мозъкът ни произвежда тъжни пептиди. Пептидите пътуват до клетките и влизат в тях през подобни на врати рецептори. Веднъж влезли, те влияят върху много от действията на клетката. Така например стават причина лицето ни да „пребледнее като платно“, когато сме уплашени, или „да почервенее като рак“, когато сме засрамени или разгневени. Постигат го, като контролират притока на кръв и дават сигнал на рецепторите на стените на кръвоносните съдове да се свиват или разширяват. Всекидневно на всеки час в тялото се осъществяват милиони клетъчни деления, за да се заместват старите, умиращи клетки. Ако се чувстваме тъжни само един час, произвеждаме милиарди нови клетки, по-чувствителни към пептидите от депресивния тип. Тези нови клетки създават тяло, по-склонно да изпитва депресия, отколкото радост. След като тялото ни се пресъздава по такъв начин, не е ли по-разумно да произвеждаме повече щастливи, отколкото тъжни пептиди? По-разумно е, разбира се! И ще го постигнем, като създаваме възможно най-доброто емоционално здраве. Понякога е толкова просто, колкото да се усмихваме или да се смеем повече. Тези позитивни мисли се преобразуват в позитивни емоции, произвеждайки по-щастливи пептиди, които ще посещават клетките и ще поддържат тялото ни в състояние на емоционално равновесие. Много е писано и учено за въздействието на емоциите върху тялото. Не е трудно например да се усети влиянието на емоции като безпомощност, завист, отмъстителност или страх върху физическото състояние. Вероятно ще си спомните момент от вашия живот, когато гневът или стресът са ви разболели физически. Състоянието на ума и емоциите влияе значително върху това колко често боледуваме, колко бързо оздравяваме и, в екстремни случаи – дали ще живеем, или ще умрем. Ето какво става, когато нашите емоции надделеят.

Спорове с другите

Да кажем, че започнете спор с някого... и наистина сте вбесени. В този момент под повърхността се случват много неща. Ендокринната система бълва хормони на стреса, като епинедрин, норепинефрин и кортизол. Кръвното налягане се повишава. Никоя от тези физически реакции не се отразява добре на тялото. А ако си спомните за спора дори след седмица и го преживеете отново в ума си, – кръвното ви налягане ще се повиши отново, както е документирало изследване, публикувано в International Journal of Psychophysiology. Ето защо е необходимо да се научите да се освобождавате от споровете и несъгласията!

Караниците между влюбените също действат антицелебно.  И ако те са се превърнали в нещо обичайно за вас и съпруга/та или партньора ви, на тялото ви му трябва двойно повече време, за да се изцели. Изследователи от Университета на Охайо доказват това с интригуващ експеримент с омъжени двойки. Те правят мехурчета по ръцете на съпрузите, използвайки засмукващо устройство. После молят двойките да преживеят отново особено емоционални по природата си кавги. Тази ситуация е причина раничките да зараснат за 40% по-дълго време, отколкото когато двойките са спокойни и контролират своите емоции. Защо става така? За да си отговорят на въпроса, изследователите измерват особени молекули, цитокини, открити в кръвта. Цитокините предизвикват възпаление, а този процес забавя оздравяването. Нивото на цитокините е по-високо вкръвта на двойките, когато преживяват отново караницата. Очевидно, когато сте постоянно в негативно емоционално състояние, здравето ви наистина е заплашено да пострада.

Потискане на гнева

Често ни съветват да „пуснем навън“ гнева си, тоест да го изразим. Друг път ни казват да го „държим под похлупак“, ще рече, да го задържаме. Кой е правилният съвет? И двете ситуации могат да попречат на самоизцелението. Изследователи в Мичигън насочват вниманието си към дългосрочния ефект от потискането и от изливането на гнева навън. Те изучават физиологичните реакции на група жени, на които важни началници са крещели без причина. Жените, сдържали гнева си, били изложени на по-голям риск да умрат от сърдечна болест, инсулт или рак. При друго изследване е констатирано, че изразяването на гнева, дори за няколко минути, увеличава риска от инфаркт или инсулт до 5 пъти повече при хората над 50 години. Не е задължително обаче да сте минали петдесетте, за да си увредите сърцето. При изследване от 1998 година, чиито резултати са публикувани в Psychosomatic Medicine, учени от Питсбъргския университет установяват, че враждебно настроените жени, които затаяват гнева си или изпитват безпокойство на публични места, имат по-дебели каротидни артерии (две дебели артерии на врата, захранващи мозъка с кръв). Удебелените каротидни артерии са ранен признак за атеросклероза – натрупването на плаки по стените на кръвоносните съдове. От време на време всеки се разгневява. Това е естествена реакция на дадена ситуация и невинаги вреди на тялото. Разрушително е обаче, когато обикновено сте гневни или не се справяте конструктивно със ставащото. Естествено е да се вбеся, ако някой среже гумите на колата ми. Но ако храня този гняв седмици наред, като постоянно мисля за инцидента и изпитвам враждебност към извършителя, в крайна сметка ще си увредя здравето. Ако таите непреодолим гняв, научете се да разпознавате това си поведение и опитвайте да го промените с помощта на техники, като релаксация, медитация или дори курсове за справяне с гнева. Бъдете особено внимателни, ако имате рискови фактори за сърдечни заболявания, като недостатъчна физическа активност и висок холестерол.

Когато са ти „потънали гемиите“

Докато бях студент през 80-те години на ХХ век, медицината свързваше малко болести с депресията и изобщо не учехме как лечението є би помогнало на хората да се излекуват. Ала вече знаем, че депресията не само влошава съществуващо заболяване, но и увеличава риска от няколко сериозни здравни проблема: от инфаркт до автоимунни болести, като лупус и ревматоиден артрит. Нямам предвид изпадането в униние от време на време в резултат на преживени разочарования. Говоря за депресията, която трае повече от 2 седмици – депресията, от която не можете да се отърсите, която нарушава съня, кара ви да злоупотребявате с храна или алкохол, кара ви да се чувствате хронично тъжни. Този тип депресия е способен да влоши болестта.

При 3-годишно изследване във Вашингтонския университет, обхващащо 4154 пациенти с диабет от II тип, учените установяват, че при депресирани пациентите смъртността е значително по-висока, отколкото при страдащите само от диабет. Това е плашещо откритие. От него става ясно, че хроничната депресия определено е в състояние да влияе на самоизцелението. Ето защо депресията трябва да бъде лекувана чрез консултации с психолог, подходящо хранене, евентуално лекарства или холистични техники, за да се позволи на процеса на самоизцеление да си свърши работата.

 

Стрес

Стресът и безпокойството също потискат имунната система. Хормоните на стреса минават на четвърта скорост и предизвикват безсъние, изтощение, увеличаване на стомашната киселина и раздразнителност. Процесът на възстановяване се забавя или

спира напълно, а имунната система става ленива. Вече не помните така добре. Кръвното налягане се повишава, пулсът се ускорява и цялото ви тяло изхвърля холестерол в кръвоносните съдове. Изсипва се истински порой от събития, водещи до

болести и депресия. Когато сте стресиран, е по-вероятно да хванете настинка или грип. Изследване на университета „Карнеги Мелън“, чиито резултати са публикувани в Journal of Health Psychology, е установило, че за хронично самотните, разстроени, тъжни или психически възбудени хора, както и безработните или лица със семейни проблеми има по-голяма вероятност да хванат настинка, отколкото хората със стабилна работа и здрави семейни отношения. И ироничното в случая е, че малко стрес всъщност може да стимулира имунитета. Организмът усеща стреса и подсилва защитната си система, за да го компенсира... поне временно. Но хроничният стрес отслабва устойчивостта срещу инфекции. Твърде вероятно е вие да реагирате на стреса различно от мен. Това, което за мен е цяла катастрофа, във вашите очи може да не е кой знае какво. Ако изпитвате често стрес или безпокойство, вземете мерки, за да контролирате всяка ситуация във вашия живот, която предизвиква въпросната реакция – от лоша работа до лоши взаимоотношения, – така че целебните сили на тялото ви да имат възможност да действат с пълен капацитет.

Как да контролираме емоциите си

Емоционалното здраве е могъщ целител. Изводът е следният: емоционално здравите хора обикновено се разболяват по-рядко и оздравяват по-бързо от хората, които позволяват на негативните емоции да ги завладеят. Вероятно си мислите, че не може да станете членове на тази група, че няма какво да направите, за да не се разстройвате лесно или за да контролирате емоциите си. Но вие не зависите  от благосклонността на вашите настроения. Имате силата да контролирате своите емоции и да поставяте емоционалните стандарти, в съответствие с които да живеете. Ето няколко техники за тяло-ум, които ще ви бъдат от помощ.

Контролирайте гнева си

Рядко някой побеждава в емоционален спор; в повечето случаи споровете засягат отношенията. Ако се хванете, че участвате в разгорещен, ескалиращ спор, оттеглете се и намерете някое спокойно местенце. Поемете до 20 пъти бавно, дълбоко въздух. Същевременно се уверете, че контролирате своите емоции и ще се справите с това. Тези действия са в състояние да забавят пулса и да свалят кръвното налягане почти незабавно. Върнете се, за да обсъдите нещата. Ако се окаже невъзможно, оттеглете се отново.

Спрете негативните емоции още в зародиш

Колкото по-дълго позволявате на негативните емоции да превземат живота ви, толкова по-дълго ще страдате – и психически, и физически. Възможно е да се чувствате погълнати от тези емоции и макар да изпитвате например гняв към другите, в крайна сметка наранявате себе си. До такава степен се обгръщате с миналото, че сте неспособни да се наслаждавате на настоящето. Научете се да пускате миналото да си отиде. Миналото не е определящо; миналото ви подготвя.

 

Редуцирайте стреса

Този съвет най-вероятно ще ви се стори излишен, защото е очевидно, но непременно трябва да сведете до минимум стреса в живота си. Ако ви притискат кратки срокове, зачеркнете някои точки от списъка си с ангажименти. Практикувайте дълбоко дишане, за да си помогнете да релаксирате, и пускайте притесненията си. Или прилагайте умения за релаксиране: напрегнете и отпуснете всеки мускул на тялото, един по един.

Това ще ви помогне да постигнете спокойствие и умиротворение. Най-важното обаче, за да намалите стреса, е да промените начина, по който гледате на нещата. Не може да контролирате какво става около вас, но може да контролирате своята реакция към него. Поемете отговорността за вашите мисли, емоции и начина, по който се справяте с проблемите. Явно трябва да се научите как по-често да казвате „не“ или да избягвате хората, които ви стресират. Изглежда е време да погледнете на нещата в друга светлина. Вместо да се ядосвате заради спуканата гума, запитайте се дали наистина си заслужава да се разстройвате заради това. Няма ли по-добър начин да насочите и фокусирате енергията си? В живота ще възникнат много обстоятелства, върху които няма да имате контрол, но от вас зависи винаги да контролирате собствените си реакции. Да гледаш на стресиращите ситуации от по-позитивна и плодотворна позиция е една от главните разлики между хората, които се изцеляват резултатно, и останалите хора.

Живейте в истина

Имате ли емоционални рани от миналото, останали неизлекувани? Ако сте затънали в психологическа болка, наследена от миналото, потърсете психологическа помощ, за да се освободите от нея. Възможно е да се наложи да разчистите психологическия безпорядък, да се избавите от страх и да постигнете някаква яснота, което води до по-силно усещане за цялостно благоденствие. Това означава да се помириш с миналото си.  Успеете ли да го постигнете, ще бъдете свободни всеки ден да се събуждате с усещане за ново начало, независимо какво е станало предишния ден. Ще възвърнете способността си да се доверявате и да обичате. И ще имате повече време да „броите всичко, с което сте благословени“ и по-малко – за да се оплаквате от неудачите в живота си.

Вътрешен джогинг

Наричат смеха и хумора „вътрешен джогинг“. Усещам, че точно това става, когато се смея. Цялото ми същество реагира на смеха с изцеляване. Все едно билионите клетки в тялото ми се натоварват физически по един прекрасен начин. И те наистина го правят: смехът изгаря калории, защото при него се раздвижат до 400 мускула. Според някои учени стократното засмиване се равнява на 15-минутно физическо натоварване със стационарен велосипед. Пулсът се ускорява и притокът на кръв към мозъка се увеличава. Освен това се стимулира отделянето на ендорфини, химическите вещества, които ни помагат да достигнем по естествен начин еуфорично състояние.

Знаем от многобройни изследвания, че смехът:

• отпуска напрегнатите мускули;

• намалява производството на хормони, предизвикващи стрес;

• понижава кръвното налягане;

• спомага да поддържаме кръвта добре заредена с кислород;

• отблъсква депресията и помага на хората да се изцелят емоционално;

• играе ролята на отдушник, който допринася за контрол над нежелания стрес.

 

Възползвайте се от целебната мощ на смеха! Гледайте комедии или телевизионни предавания или четете хумористични книги. Общувайте с хора, които ви карат да се смеете. Всички тези действия ще направят живота ви по-лек и светъл и ще подпомагат самоизцелението.

Плачете, ако ви се плаче

Да плачеш, значи да се лекуваш. Когато плачете, вие се освобождавате от негативните емоции чрез сълзите и за това има научни доказателства. Едно впечатляващо изследване разглежда два различни вида сълзи: истински емоционални сълзи (текат, когато сте тъжен, депресиран или разстроен по друг начин); и сълзи, които текат, когато белите лук. При химическия анализ на емоционалните сълзи учените установяват, че съдържат много химикали, свързани със стреса. Следователно, когато

плачете емоционално, вие се избавяте от стреса! Затова пък в сълзите, течащи при беленето на лук, няма и следа от въпросните химикали на стреса; сълзите са просто физическа реакция на дразнители в лука. Посланието от всичко това е, че сълзите изпълняват целебна функция, пречиствайки тялото от вредни химикали на стреса... затова не се борете с напиращите сълзи и не ги спирайте!

Релаксирайте!

Когато се чувствате релаксирани, вие се изцелявате по бързо. Доказателства за това дава изследване, проведено в медицинското училище при Масачузетския университет, чиито резултати са публикувани в списание Psychosomatic Medicine. Става ясно, че някои пациенти с псориазис (хронична кожна болест) релаксирали, докато ги третирали с ултравиолетова светлина, стандартна за това заболяване процедура (слушали записи, които водят до релаксиране). Тяхната кожата се излекувала почти 4 пъти по-бързо от кожата на другите, подложени само на третирането с ултравиолетова светлина!

 

Разгледайте техниките за релаксация. Опитайте да тръгнете на курс по йога, медитация, направлявана фантазия или дълбоко дишане. Тези дейности освобождават от притеснения и успокояват нервите. Колкото повече ги практикувате, толкова по-малко се безпокоите.

Когато сте напрегнати, винаги се старайте да определите кои мисли и емоции са причина за напрежението. Така например е възможно да се притеснявате за нещо или да сте се фокусирали върху всички лоши неща, които се случват, а биха могли и да се случат при дадена ситуация. Коригирайте мисленето си и прекъснете мисълта или чувството, пораждащи напрежението. Освободете се от съмненията и въпросите в ума си. Разграничете се от тях. Представете си ги поместени в балон, който отлита в небето и се изгубва от погледа ви. Изпълнявайте редовно това упражнение и ще постигнете много в посока освобождаване от стреса и напрежението.

 

Великият философ и лекар д-р Алберт Швайцер е имал право, като е казал: „Всеки човек носи вътре в себе си своя лекар... Най-добре се чувстваме, когато даваме на лекаря, живеещ у всеки пациент, шанс да си върши работата“.