Мумия в ковчега
Мумия в ковчега


В онова време , в което се развиваше тази история , професионалните шутове още не  бяха напълно излезли от мода в дворците. Някои от великите континентални владетели  все още държаха на тези  свои смешльовци , нашарени и окичени с островърхи шапчици със звънчета ,

които винаги трябваше да бъдат готови да  разсмеят всички с някоя хубава и остроумна реч,  а в замяна получаваха трохите ,които падаха от царската трапеза. Що се касае до остроумие , никога не бях срещала човек по-увлечен на шегите от цар Мерлие. Най-голямото му удоволствие бе шегата.

Roman","serif";mso-ansi-language:EN-US">Този ден в двореца цареше оживление.   Директора  на царския музей , след кратки увещания , даде съгласието си всички  да разгледат  подарената неотдавна на музея известна мумия. Тая рядкост  беше предадена от капитан Клериян  на Музея в такова състояние,  в което той я беше намерил , съвсем непокътната . Самата мумия беше  донесена преди няколко години от братовчеда на капитана ,който я бе извлякъл от една гробница , в местност  намираща се  недалеч от река Нил . Древните  гробници , намиращи се по тези места , представляваха голям интерес ,  запознавайки  по-нагледно любопитните с  частния живот на египтяните.  Гробницата , в която е намерена мумията  , е била  изкусно изпъстрена с разни рисунки  и изящни барелефи  по стените. По украшенията и мозаични рисунки , си личеше  голямото богатство на умрелите.  Настана  определената вечер за откриването на мистерията около мумията. И за да се даде по-голям блясък на  голямото събитие , предоставена бе на разположение на публиката , великолепна зала  с всевъзможни  украшения ,каквито  може да измисли човешкият ум.  Мумията  лежеше в ковчег , дълъг около десетина стъпки,  широк около три  и  дълбок  приблизително два и половина . Той беше проснат на една огромна маса и , по знак на царя всички  се втурнаха  да  изследват. Самия ковчег беше направен от твърда картонена смес , вероятно направена от папирус. Той бе украсен  с рисунки  изобразяващи погребални сцени  и разни йероглифи.

Ние се доближихме внимателно до масата  и когато ковчега беше отворен , там намерихме втори който много приличаше на погребален , по-малък  от първия и въпреки това подобен. След като втория също бе отворен , намерихме в него трети, като между тях нямаше никаква празнина , всеки влизаше прецизно в следващия. Най- накрая отворихме третия , вътре имаше труп.  Предполагахме че ще го намерим обвит в тънък и дълъг плат , както обикновено. Но вместо това тяло бе обвито в нещо като плащ , направен от папирус и покрит с гъст пласт смола , по която имаше позлатени рисунки. Странни и непонятни за нас йероглифи бяха осеяли тялото от глава до пети.  Около шията на мумията имаше  огърлица от разноцветни мъниста . През кръста бе опасана с изящен кожен колан в който беше поставен златен амулет , под формата на някакво божество. Когато отворихме плащеницата , намерихме тялото напълно запазено и  никаква миризма не излизаше от него. Косата и зъбите изглеждаха съвсем  здрави. Кожата беше лъскава и червеникава. Внимателно прегледахме трупа ,за да намерим разрязаните места , през които се вадеха вътрешностите , ала такива нямаше. Просто липсваше каквото и да е обяснение за това. Понеже нямаше никаква диря от разрязване ,  царския доктор се приближи и  понечи да извади инструментите си. Обърна се към царя , да получи разрешение за действията си. Аз извиках силно и треперейки посочих към прозрачно-стъклените очи на мумията , те ме наблюдаваха . И действително , един хвърлен поглед бе достатъчен  да се уверя , че очите които изглеждаха стъклени , сега бяха втренчени и покрити с капчици. Всички наоколо се бяха сковали от ужас. Смеховитите шутове със смешни шапчици ,от самото начало изфирясаха от залата.  Един от съветниците ,с  писък се скри под масата. След като дойдохме на себе си, решихме да направим още един опит . Доктора направи лек разрез на палеца на левия крак. Изведнъж мумията с удивителна жизненост , сви коляното към корема си и рязко го изправи след това,  при това немилостиво ритайки онемелия доктор, който като катапулт излетя от отворения прозорец. Всички вкупом се втурнахме да приберем  вероятните останки от нещастника . Но за всеобща радост , той вече тичаше по стълбите , с твърдото решение да продължи започнатото.

При повторно разрязване , мумията отвори очи и замига бързо с клепачи. С чист египетски акцент , се обърна към ококорения Мерлие :

                - Уважаеми, позволете да ви кажа , че вашите обноски спрямо мене, много ме обиждат и удивляват. Не се отнасяте никак джентълменски с една мумия , стоите безучастни ,като позволявате на разни недружелюбни хора да ме измъкват от покоите ми и да ме събличат гол в тоя студ?

Навярно може да се предполага и, разбира се , при тези думи и обстоятелства , всички  ще изпопадаме в несвяст или ще хукнем към вратата ,търсейки спасение .. „Да, ама не!“  .Не стана нищо подобно . Може би любопитството към изгледа на мумията , се криеше  в противоречивия дух на времето в което живеехме.

Египетската мумия няколко минути го гледаше строго и после се изправи и стана от масата :

         -Нося титлата на фамилията Рустилиян от Седемнадесета фараонска дивизия.

След  царемонията със представянето си , докторът съобразително му подаде панталон и риза от гардеробната.

        Завърза се интересен и оживен разговор.  Всички искаха да узнаят годините на египтянина- Струва ми се ,  доста  години са минали откакто сте умрели,- казах аз, отпивайки от виното си.

            - Ама какво говорите ,-  учудено отвърна той,- Едва ли имам и шестотин години ! Баща ми доживя до деветстотин и две и , повярвайте ми , никак не се оплакваше .

    След дълга пауза , изчисленията ни и сметката ни за живота в древността  , съвсем се  обърка. Оказа се ,била е наложена в системата на гробниците в Царската долина.

         - Но моят въпрос , - продължи разговора един от завърналите се шутове ,- не е свързан с възрастта на  която сте бил погребан , повече ми е интересно дългото време, през което сте бил зазидан в гробницата.

         - Аз пък не мога да разбера ,- каза доктора ,- как  така сега сте жив и се радвате на добро здраве , когато преди няколко  хиляди години сте били заровени и поставени в ковчега...pardon, саркофага .

         - Ако тогава съм бил мъртъв ,както твърдите , - отговори потомъка на   Рустилиян ,- то сега несъмнено щях да остана мъртъв. Работата е там ,че близките ми помислиха че съм мъртъв или че скоро ще умра и затова решили да ме балсамират . По мое време , продължителността на човешкия живот беше около седемстотин години ,малцина умираха ,освен при извънредни случаи.  След като открихме принципа на балсамирането , това допринесе  за значителна полза на науката и с вековете това прогресира  вече по-добре,  изисквайки  значителни знания, умения и опит.

    Един през друг започнахме да му задаваме различни , въпроси някои от които свързани с Великото движение и Прогресът на човечеството.

    Той просто заяви , че по негово време великите движения били съвсем обикновени неща ,  прогресът бих отхвърлен от мнозинството и всъщност никога не прогресирал.

Трепетно очаквахме да чуем още нещо ,- ала напразно. Той не пророни ни дума повече и наведе глава . Е, повече не можех да присъствам на това жалко зрелище ,което  представляваше мумията в този момент .Грабнах си чантата и сбогувайки се със всички , смутено излязох.

Минаваше полунощ....