Каменен парадокс
Каменен парадокс


Човешкият дух може всичко да оживотвори. Един град може да бъде един психологически документ , а едно душевно състояние , било във дворците или по улиците , може да вземе едно точно изражение , което ,  колкото да бъде определено и никак да не се изменя , нe може да бъде по-малко живо и да не бие на очи на онези , които могат да виждат и мислят. Има , наистина , градове без изражение , градове ,  които са като един цял организъм със
специални ,  обикновени или своенравни , артистични или чудовищни изгледи и характерности , - градове с безформено натрупани къщи , построени една след друга , но има и такива градове , които биха могли да се нарекат изразителни  , и имат тяло и душа , които съответстват на някои общи характеристики и следователно могат да се вземат за истински изражения на една цивилизация , за истински творения на интелекта и колективния дух на един
народ ,а не само на ръчната работа на зидарите и майсторите . Често пъти една визита в един прекрасен квартал е равносилна на едно пътешествие , за което три или четири пъти трябва да се предприема начин на пътуването,  като се сменят следователно всички средства на превоза  , от ходене пеша,  с  такси  или трамвая. Обаче всичката оная архитектурна безредица упражнява едно обаяние , тя действа  възбудително върху мисълта,  едновременно като я усилва и уморява , поощрява и разстройва. Наистина  , когато човек се връща вечер у дома си , уморен от работа и дневния труд ,  той се чувства измъчен от големите спокойни черти на хармоническите архитектури , но в моменти на възбуждение и сила , когато духът е неспокоен вятър , оня яростен хаос е за обожаване , понеже той е едно материално изражение на жизнено изобилие.