Остава ли тръпката за цял живот


Здравей те ще ви разкажа една история. Според вас остава ли тръпката за цял живот?! Може би да.. В един момент от живота си срещнах човек  който го преобърна на 360° беше такава любов, че  изгаряше и всичко беше буквално розово или може би само аз бях с розовите очиа. Малко е банално  и  доста модерно вече запознанства в интернет , но ето че ми се случи бях доста объркана  какво се случи  изпитвах доста смесени
чувства. Един ден просто дойде времето в което да се срещнем с този човек  може би след 1 година в писания и телефонни разговори просто защото бяхме от различни градове. Когато дойде момента на срещата беше просто  нещо страшно притеснително нямах търпение но всъщевременно ме беше и страх чувствах се като че ли ще съм първокласничка доста странно, но момента в който се видахме беше просто безмълвен  той ме прегърна и тогава
направо се разтреперих и не осъзнавах какво се случва в сякаш не е нещо ново и осъзнах че  за първи път се влюбих истински  от тогава всичко беше много хубаво в продалжение на 1г. до момента в който  този човек не тръгна по пътя на дрогата стана зависим  всичко се промени найстина адски много държах на него  минахме през какво ли не  но просто в един момент неможах да издържа правих опити да му помогна но не успях след толкова услия.. Оказа се че вече дори самия той се промени вече не беше същия човек който ме караше да летя ми отряза крилата и започна да ме тегли надоло загубих доста проятели покрай него дори за амалко  щах да загубя и семейството си. След време той влезе в затвора така и не разбрах защо защото се бяхме раздели  спрях да поддържам всакакъв контакт с него  той правеше разни опити да ме открие но аз не отговарях. Трябваше  да избера него или семейство ми  а те го ненавиждаха поради факта че ме забъркваше в разни неща.. Минаха вече 3 години от както нямам никава връзка с него, но все още ми е тръпка  въпреки че знам че вече не е човека в който се влюбих  и никога няма да бъде не минава ден в който да не мисля и да не си спомням за него  интересното обаче е че  вечв почти не помня лошите моменти а само хубавите. Надявам се скоро да ми мине тази тръпка  и да забравя.