Изпращам те с надежда и тъга
Изпращам те с надежда и тъга


Тази сутрин се събудих. На прага стоеше прегърбена старица с вързоп в ръце — отиваше си 2018 година. Беше вперила поглед в мен, изпълнен с тъга и надежда. Усмихваше се, а от очите й капеха сълзи.
— Сбогом, момиче — прошепна тя — оставям ти болката, причинена от близките на сърцето ти хора, разочарованията и паденията, за да ти напомнят, че в живота не винаги има победи. В сърцето ти белязах рани, да знаеш, че когато кървиш, можеш
да превържеш и болката да спреш, но белегът да остане в незабрава. Няма бойци без рани, няма война без жертви. Не забравяй — всяка спечелена битка е пирова победа, винаги има малко болка и загуба и малко щастие и гордост!
Освен това ти оставям и мечтите, които вече са сбъднати желания. Щастието и радостта в очите ти от най—искренното „обичам те, мамо”. Топлината на ръцете, които те прегръщаха, когато се смееше или ридаеше, когато беше
притихнала или буйна.
Вярата на обичните ти хора, че ти ще се справиш с камъните по твоя прашен път.
Оставям ти и звънкия смях на детето ти, който като вълшебна пръчица превръща дните ти в приказка.
Очите на любимия, които понякога те гледат с гняв, а понякога преливат от любов, но винаги в тях се чете ВЯРНОСТ.
И както обичаш да казваш, че животът е един безкраен танц, аз те оставям с вяра и надежда, че ще го изтанцуваш с много страст и вдъхновение, с повече верни и по—малко грешни стъпки.
А сега е време за сбогуване, защото във всеки един край, стои едно ново начало.”
                
          Подпис: твоята стара 2018г

Така започна моята сутрин на 31 декември, с това писмо и чашата ми черно, горещо и горчиво кафе...