Първата любов, ръжда не хваща


Често чуваме пората да казват:" първата любов, ръжда не хваща".
Аз като повечето жени съм емоционална, чувствителна, обичаща ласките, милите думи и с една дума-нищо по-различно от повечето жени.
Първото ми гадже, беше с 9 години по-голям.Аз на 17 ученичка още , той работещ и самостятелен вече мъж.Продължихме няколко години.Но не бих казала, че това е първата  ми любов. Доста след това го разбрах, разбира
се.
Разделиха ни времето и пътищата.Видяхме се след 10 години и не трепна нищо в мен.
След него имах няколко краткотрайни връзки и една за която и до днес пишейки нещо в мен се надига и трепва.Да, тази първата любов..Но не първата като бройка, а първата усетена вътре в нас.Онова чевсхво, което няма как да бъде описано, а просто трябва да се преживее.
Та той, с 3години по-малък от мен.Делеше ни разстояние от Марс до
Венера.Аз -самостоятелна, силна и независима и той -мамино и татино разглезено синче. Аз студентка, той -нехранимайко харчещ парите на родителите си.Аз -работеща, той -мързелуващ. Аз копнееща за силна мъжка ръка и джентълмен и той- пълна противоположност на това.И все се питам , какво ме привличаше? Бях обсебена от него.. Мислех само за него, всеки план за каквото и да било включваше и него. Той с лоша компания , след употреба на алкохол, ходещ по казина, леки жени и търсещ само забавления и аз знаеща за това , всякаш хваната в капан  и неможеща да се отдели.Това продължи близо 3 години. Три години в които аз знаех, че не нямам бъдеще снего или поне не такова каквото исках.Дори родителите му ма казваха:" ти не си за него, бягай".. Не можех! Какво бяха направили тези негови очи и тази усмивка с мен тогава, идо ден днешен нямам отговор, но се лъжех всеки ден, че той ще се промени и тези пороци ще изчезнат. Дадохме си много един на друг.За много неща съм у помогнала и научила, на мното той мен. Закото в живота, има какво да научиме от всеки един човек.
Един ден просто станах, събрах багажа и  казах "край".  Прибрах се плачища, сломена и неискаща да виждам никой и нищо..страдаща, защото знаех, че си тръгвам от тази невъзможна любов. Майка ми каза: " трябва да го изживееш, моето момиче, поплачи си". Не знам колко дни, седмици..мисеци не бях на себе си. Заминах далеч. Не минаваше. Просто времето не лекуваше, а те кара да свикнеш с новото "днес". 
И така години след това съм с прекрасно семейство, дете и безгранично обичаща и обичана.
Случайно след повече от 10години го срещнах.. Беше променен.Всякаш пораснал, вече мъж. Разменихме няколко думи.Животът му се беше променил и обърнал. Гледайки отново най-хубавите черти очи и най-рекрасната усмивка нищо в мен не трепна..вървейки по улицата трепнах от спомените, от това, за което си спомнях и сещах.. Благодарих си наум, че тогава съм събрала сили и си казах:"Да, първата любов ръгда не хваща", и аз нося миналото в сърцето си, преживяното, спомените..но към днешна дата и този човек нищо не тръпна..и така и до ден днешен сещайки се за онзи период знам, че ной ще остане онази луда, необяснима любов и първа, но нищо повече.