Една истинска история...
Една истинска история...


Родена съм по времето на социализма. Спорен е въпроса дали е било по-добре или по-зле, но това е друга тема. Та по същото това време ходенето на църква беше забранено, родителите не кръщаваха децата си в църквата, както сега например. Особено пък, ако бяха партийни членове /а то почти всички бяха такива/. Дойде демокрацията, вече всичко беше разрешено.  И ето ме мене, почти 25 годишна, а все още не кръстена. По това това време живеех в
Елхово. С една колежка решихме да си направим кръщене. Избрахме си датата 6-ти януари. Един от най-хубавите църковни празници. Годината беше 1995... На следващата година град Елхово преживя много голяма трагедия. Датата беше 6-ти януари. Скъса се въженият мост над река Тунджа, препълнен с хора, които очакваха изпълнението на ритуала по хвърляне на кръста. Защо пиша всичко това ли... защото в този ден аз повярвах, че наистина има Господ и че
светото кръщене ме предпази от тази голяма беда. В Елхово е практика /поне по онова време/ в съботни дни да излезеш със семейството си по центъра, да седнеш някъде на кафе, да се срещнеш с познати, а пък ако има някакво мероприятие почти задължително беше да се посети. Но точно в този ден цялото семейство /аз, съпругът ми и синът ни, който тогава беше на около 7 години/ сме спали непробудно до 12 часа на обяд, нещо което никога не ни се беше случвало. Ставайки, разбрах че сме се успали и че вече е късно за кафе и за Богоявленския ритуал. Излязох да купя поне хляб... и тогава разбрах за голямата трагедия. Осъзнах, че една невидима сила ме е предпазила мен и семейството ми, да станем участници в тази голяма трагедия. От този момент 6-ти януари ми е като втори рожден ден.