Спомените на моряка



 

New Roman","serif"">Всеки един човек има моменти, в които чувства, че той не е разбиран, не оценен, по един или друг творчески импулс. В такива критични ситуации се сърдим или сме обидени на целия свят, но не и на себе си. В такъв случай общуването с природата е като лек. А срещата и запознанствата с хора със обща риболовна страст и увлечение, помага за сближение и контакт за обща тема на разговор.

На риболов може да бъде и да се случи всичко!

Есенен ден. Само слънцето бързо залезе  като отсечено. Прибираме се  през нощта На сутринта се събуждаме в 6, затопляме кафето за разбуждане, изчакваме изгрева и след час отново на лодката.

Хвърлим -вадим, хвърлим -вадим , за един час в лодката се замятаха десетки опашки. Спомням си в реката на детството, в района на Дунава през 90-те години, къпахме блесните и резултатът честно казано, не бе впечатляващ, понякога отплувахме недалеч от брега, заставахме на място и мятахме спинингите. На няколко пъти блесните се късаха ,но ние от опит бяхме хванали цаката и изрязвахме с ножа от консервни кутии и все пак рибата се мамеше в наша полза.

Един два пъти към нас се присъединява дядо Митко- старец на около седемдесет и повече години,   често сутрин го виждахме в лодката си. Тогава си знаехме, че днес влезем ли, уловът ни ще е богат. Дядо Мите - бивш моряк, среден на ръст човек - плещест, с ръце и лице почернели от морското слънце. В четвъртития му череп, под почни голото му теме ,лъщяха, като стомана големи сини детски очи.

Почти половината от  живота му бе минал в  плавания  с различни кораби по чуждите морета по света. Водата и мирисът на море го привличаха от детските години, страстта, която бе усетил преди години в баща си, беше приел за своя. Затова, едва навършил деветнадесет години ,за мъка на родната си майка, той се впусна по стъпките на другия си родител . Заради това, че бе единствен син, баща му се гордееше с него. След около пет години дълги плавания и кратки престои у дома, натъжената му и изстрадала майка го бе склонила да създаде семейство.

Омръзнало и бе на жената да бъде сама, искаше внучета да гледа и обича , да сгряват старините й. Младия мъж обичаше жена си ,милееше за двете си дечица ,но сърцето си бе дал на морето и никой  от близките му не бе могъл да го спре да се посвети на това, за което бе роден.

 Минали се години, на старини дядо Митко от моряк бе станал рибар.

 Живееше  недалеч от реката и риболова за него беше станал като утеха.  Той никога не бързаше, идваше не по рано от 10 часа и за час и половина до два часа уловът му бе дори повече, отколкото на другите рибари, идващи в ранните сутрешни часове.

Всяка наша среща - това са разкази  за минали истории от моряшката му служба, за уловени риби и подарени на приятелите, споделени съвети за чудотворните му примамки и стръв. Риболовът му позволяваше да си вземе почивка от ежедневните грижи и възстановяване на изразходваната сила - това се бе забелязано от дълго време. Но там, край реката, нашите общи интереси имаха и друг подтекст, незабележим на пръв поглед.

Уверявам ви -никога не съм срещала човек по-увлечен и по-предан на шегата от тоя дядо Мите. Удоволствие номер две след риболова. Разкажете му някоя хубава духовита приказка - ама изкусно му разкажете - и вие ще намерите най-сигурния път към неговото благоволение. Страните му се надуваха от смях и от шумното му дишане приличащо на шума от придошла река а когато повдигнеше ръцете си с доволен жест придобит от "дългогодишния стаж" и използване на въдицата си която той шеговито наричаше "Госпожицата" и само той умееше да я направлява.

Често разстроеното ми сърце ,търсеше посока и диря към някой тих и по-спокоен кът ,където можеше да се разтовари и отдъхне от негативни мисли . Имаше дни в които краката ми сами ме водеха към убежището на възрастния рибар. През широко отворената му обител светлината озаряваше кръстопътя на домашния му бит и оприличаваше ъгъла в който седеше дядо Мите и преглеждаше такъмите за риболов тъй родни и скъпи на сърцето му.

Сетне  под отворената порта  и сред светлината и тишината, се спирам щастлива и доволна, че виждам мъжките му ръце да галят 'Госпожицата'.

През студените зимни дни или когато валеше дъжд прекарвах по няколко часа при него и следвах със запален интерес разказите за впечатляващи улови на дву- килограмова бяла риба, и мрени по килограм, та и повече.

 Въпреки, че не бе възможно да се провери , аз знаех че историите му са реални. Той често се шегуваше че Госпожицата е всеобща любимка на неговите съседи ,донасяла им е не веднъж пресни големи риби за гощавка. В стаята, оживена от неговото бъбрене аз се чувствах добре.

Няколко години по-късно, аз вече разбирах,какво е това риболов и основите на риболовните мъдрости, научи ме на всичко това, което той знае, как да се хваща на въдица, видове примамка къде е по-добре да се намери място за риболов и така нататък.

 ... И сега, когато вече дядо Митко го няма и времената вече не са същите , аз си спомням с обич ,местата и възможностите за риболов, за отмора и спомени със всичко с което се започваше.

Какви са били безгрижни годините тогава ...