Прошка
Прошка



Понеже тази седмица е Прошка, си зададох въпроса.... Редно ли е да получим опрощение за неща които сме извършили или помислили да извършим и след време да пивторим същите грешки. Грешка..... Прошка.  Не би било добре за нас самите. Нали казват.... Човек се учи от грешките си. Защо трябва да се измъчваме психически, мислейки за това което сме направили. Може би това е наказанието за грешките, който сме направили
целенасочено. Не трябва ли да бъдем по добри, по упорити, пи сплотени да не  си създаваме ядове един на друг и да се обичаме повече И тогава вече когато дойде Прошка и застанем един срещу друг да си искаме опрощение да имаме ясната представа че заставаме с чиста душа. И  нека бог ни опрости греховете, защото за мен той е единствения съдник. Скоро ми се случи следното нещо. Бях в приятелка на гости. Пихме кафе и си тръгнах. След малко
ми се обади да ми каже че от тях е изчезнала една вещ на която много държи.Попита ме дали съм я виждала.... Аз и отговорих че не съм  и приключихме разговора. На другия ден пак отидох в тях, но тя вече ме гледаше като човека който и е взел нещо, от което аз много се засегнах и си тръгнах. От тогава спряхме контакти всякакви. Много ми е болно Тази жена я пизнавам от младините си. Имали сме много го хубави моменти Помагали сме си много. Даже не мога да си помисля че мога да открадна нещо от нея Недопустимо е. Тя как си го помисли. Как и даде сърце да стигнат тези мисли да главата и. И понеже е Прошка.,като по-малка от нея, аз трбва да и поискам  опрощение. А редно ли е. За мен не е. Много мислих по въпроса. И реших че ще отида да поговорим. А за прошката ще помисля и тази нощ. Е хайде... ПРОСТЕТЕ МИ И БЪДЕТЕ ПРОСТЕНИ.