Старицата


Утро е . Свежо и прохладно. Мирише на предстоящите дъждове и студове , значи приближава зимата и с нея ,Новата Година. В началото на деня не исках да мисля за нещо тъжно. Отиваме с приятелката ми  в съседния квартал . Необходимо е да избера подарък за рождения ден на дъщеря си .След няколко часово лутане по магазините намирам подходящ подарък. И с

приповдигнато настроение излизаме от магазина и се отправяме към автобусната спирка, за да се приберем у дома по-бързо . Завивайки на ъгъла едва не се сблъсквам със една стари жена с протегната ръка. Беше облечена с някаква безцветно синя или лилава рокля . Очилата и бяха само с една рамка а на мястото на другата бе закрепена тел. Минувачите вървящи по тротоара я гледат с отвращение и може би с мъничко жалост.. Когато бях  по-малка ,
често давах дребни пари на хората с увреждания или старец или старица с протегната в ръка кутия или чаша ,мама ме бе научила да помагам . И аз просто обичах, когато тези хора ми благодарят. Но често в хората с увреждания са скрити измамници . Преди няколко дни , като минах покрай магазина видях едно момче да държи парче картон с надпис: "Моля ,дайте за лечение "(не мога да си спомня от какво). Отидохме на пазара, поразгледах къде какво има реших да се прибера вкъщи . И тук виждам една сергия с играчки и същото момче със надписа на картона (само че сега надписа не се вижда), си избира подходяща играчка с ''заработеното от деня ". Но по някаква причина аз винаги съчувствам на възрастните хора. И сега гледайки старата жена, сърцето ми се свива . А на нейното място би могла да е моята баба... Да, по принцип, на това място, можем да се окажем и ние . Въпреки, че не искам да мисля за това сега... Най-вероятно, старата жена не е и помисляла за такава участ. Но нашето правителство пренебрегва тези хора. И не само тях. Правителството мисли за нещо друго, възвишеното, по-скоро за лична изгода. Може би някой ден нещата ще се окажат по различен начин, но за сега ние сме в реалния живот ... Вадя няколко монети от джоба си, слагам в ръката на бабата и отивам до спирка. Сутринта отдавна стана на ден. Въздуха вече не мирише на студ а на изгорели газове. Хората са се разбързали да се прибират в уютните си домове си след един ден на работа. Автобуса ни пристига. . За последен път, се обръщам назад : старицата все така печално стои с протегната ръка...