Ден за прошка


Днес е Сирни заговезни-ден за прошка.Един единствен ден да искаме прошка!!!От малка съм научена да уважавам възрастните хора.Когато идваха или ходехме на гости на моите прабаба и прадядо винаги ги поздравявахме и им целувахме ръка.Така бяхме научени.Искахме прошка от нашите родители както и им давахме нашата.години по късно,когато се онъжих и отидох в новото си семейство дойде денят в който се иска прошка.Станах приготвих закуска,кафе.Дойдоха и
моите свекър и свекърва аз им исках прошка и им целунах ръка,а те бяха толкова изненадани,че незнаеха какво да ми кажат.Явно не спазват този обичай ли и аз незнам.Дойде и съпругът ми,прошепнах му да си иска прошка,а той не бил згрешил и нямало за какво да си иска прошка.Дойдоха сестра му с мъжът й и те така.Едно голямо нищо.Незнаех какво се случва,почувствах се неудобно,че съм направила и казала нешо,което не е трябвало.Почувствах се сякаш съм
някаква натрапница ли и аз незнам какво.От родителите си продължих да си искам прошка,но от тях никога повече.Може и да не съм била права,вече е късно да се поправя,защото тях ги няма,но и до ден днешен никога не съм искала от зълва ми и мъжът и както и те от нас,дори умишлено на този ден никога не сме се чували.Много е странно да се поддържат такива отношения,но аз научих децата си да си искат прошка и не само един път в годината,а всеки път,когато го почувстват.За мен е важно как ще се почувства самият ти,а лицемерието да го оставим настрана.И днес поисках прошка първо от баща ми,защоъо майка ми вече не е сред нас,а после от най-близките ми-приятелите ми.От други нито искам,нито ме интересуват просто нямат значение.Груба ли съм?Права ли съм?Незнам,знам само,че съм на възраст,която ми е омръзнало да правя компромиси,омръзнало ми е да се смея на неща,които не са смешни,омръзнало ми е да се правя,че всичко е наред след като не е.Ден за прошка е.Да,божествено е да простиш,но дали като кажем простено да ти е,наистина в сърцето си сме простили.Дали наистина го изпитваме или само думите казани така на вятъра приспиват съвестта ни?Бих искала да знам как се чувстват другите,какво мислят,прощават ли и толкова ли е лесно да простиш и да започнеш всияко отначало...Едно време може да е било истинско,но дали и сега е така.Аз казвам с чисто сърце на децата си и на приятелите си,че им прощавам,а то и няма за какво,но на другите казвам Господ да ти прости!Но дали те го чуват и приемат или това са само някакви думи казани просто така,незнам!Така чувствам аз нещата,така ги усещам аз,а най-важното не сме ли ние самите!!!