Дневник
Дневник


От малка се чувствам странна.Незнам защо,но си мисля,че ако кажа на някого какво чувствам няма да бъда разбрана,В трети клас попаднах на една книга на Ане Франк-Задната къща.Тя ме завладя,защото съдържа дневник на едно момиченце неговите дни,мисли,чувста,неговата история.Намерен е дневникът от неговия баща след като е починало и е публикуван-нейната история,нейният живот.Тогава реших да си водя и аз дневник.Всеки ден отделях по няколко минути да
опиша как е минал денят ми,какво е било настроението ми.Така минаваха години,изписах няколко тетрадки.Дойде в период,които имах нужда от пълна промяна и реших да прочета това,което съм написала и да го изгоря.Четях и сълзи се стичаха от очите ми,оказа се,че съм писала само тъжни неща.Преживявах всичко от начало,но ги изгорих.Започвах нов етап в живота си и мислях,че ще спра да пиша.За съжаление пак бях аутсайдер,пак неразбрана,пак неможех да
споделям.Лутах се,сама.Гаджето ми беше металист започнах да слушам метъл.Една приятелка преспа с него и като научих и казах да си го вземе,на мен не ми трябва.Той се обиди,че съм го била дала,но в крайна сметка бях наранена и имах нужда от своя дневник.После тръгнах на евангелска църква,там се срещнах със съпруга си,но след време и от там бях разочарована.Усетих,че не са истински,че се говореше едно,а се вършеше друго.Пак не се чувствах разбрана и пак пишех ли пишех.И изобщо целият ми досегашен живот е бил низ от моменти,от върхове и падения,но само пишейки се чувствам някак жива.Унищожавам ги на периоди,защото неискам никой да ги прочете,ако ми се случи нещо.От друга страна пък искам да разберат колко сама съм се чувствала,колко неразбрана съм се чувствала и как съм се мъчила да преудолея всичко това.Дневникът най-важната книга в живота ми.Поне за сега продължавам,а до кога не се знае това.Децата ми са момчета,надявам се да могат разговорите,които водим да не ги карат да се чувстват неразбрани.Винаги при даден проблем се стремим всичко да огледаме от всяка страна и преспивайки сутринта да сме намерили възможно най-правилното решение.Говорим много и силно се надявам да нямат нужда като мен от дневник!