Чувала съм, репликата „Да се греши е човешко”.


Чувала съм, репликата „Да се греши е човешко”.

За целия си съзнателен живот, съм изпитала много тежки чужди грешки - завист, злоба, лъжа,

предателство, както от близки, така и не толкова близки хора.

Казват, че трябва да поискаш прошка. Всъщност хората от „горната порода” не знаят какво е прошката и никога не я искат. Те не се нуждаят от нея. Те не знаят смисъла на тази дума. Защото прошката включва в себе си осъзнаване на извършеното действие,

осъзнаване на вредата и болката, която си причинил. Включва и разкаянието – да погледнеш в очите човека и да произнесеш думите „Безкрайно съжалявам! Моля те, прости ми!”

Казват, че прошката е съвършения изцелител, прошката е доверие... Никога не разбрах, как ще ме изцели прошката, как ще се върне доверието? И защо да прощавам на хора, които приемат за нормално поведение, като злепоставянето, измамите, манипулациите, лицемерието? Не че те са ми я поискали...

Разбира се, да простиш действията и думите на някой е труден избор, защото доверието не се възстановява за миг, болката и разочарованието не отлитат, но все пак е едно добро начало. И бих дала съвет на такива хора – поискайте прошка, може би ще надраснете себе си и ще превъзмогнете грешките си! Тя се иска от живите хора, защото мъртвите прошка не дават!

Правила съм много грешки, някои може би големи, но никога крайни или фатални. И не съм чакала денят за прошка. Търсила съм извинението веднага. Защото не съм искала човека отсреща да е наранен.

Да простиш грешките на близък приятел и любим човек е много по-трудно, отколкото да простиш на непознат. Защото доверието и любовта, които си дал на този човек с огромна сила се връщат като огорчение, като болка, като рана, като предателство. Но има и още – да простиш на любим човек, често пъти е огромна грешка. Защото той най-вероятно ще продължи да наранява и болката ще бъде още по-голяма.

В името на традицията, моля всички познати, колеги и приятели с които общувам за прошка! Вероятно съм ви наранила абсолютно неволно, вероятно времето не ми е достигало, вероятно съм била критична и съм казвала по-сурови думи, вероятно съм пропускала важни за вас събития. 
Простете ми!