Бой над детето от жената...



Здравейте, с жена ми сме заедно от десет години, имаме

момиче на шест. Проблемите ни са в рамките на нормалното в едно семейство - поскарваме се, сдобряваме се. Изневери не е имало или поне аз не знам. 
Проблемът е, че жена ми си изпуска нервите. В последните две години на няколко пъти посяга на детето пред мен и я спирам. Говорили сме много пъти, обяснявал съм ѝ, че боят не е решение, че е опасно за детската психика. Уж се съгласява, но по-скоро заради мен и докато пак не си изпусне
нервите. Тя сякаш приема това за нещо нормално. 
Миналата седмица стана голям скандал. Чувам аз крясъци, писъци и рев, влизам в хола и какво да видя - жената налага малката. играела си, счупила ѝ любимата ваза от не знам си къде си. Тъпо нали?Спрях я, взех хлапето, успокоих го и го изведох в парка. Само двамата, половин ден изкарахме там. Още нещо ме разтревожи - малката каза, че майка му я е удряла и когато са само двете. Явно пред мен се е сдържала, колкото може, а аз глупакът не съм разбрал. Като се прибрахме вдигнах страшен скандал на жена си. И аз не си сдържах нервите, казах ѝ, че ако пак посегне на детето, вазата ще бъде счупена в главата ѝ. Никога не съм я удрял, не съм си и помислял, не знам обаче какво ми беше станало, за да ѝ говоря така. Тя рева, тръшка се, излезе някъде. Върна се по-спокойна, каза, че ще си сдържа вече нервите, но да видим докога. Предложих ѝ да иде на психолог - не иска. 
Извън това, не мога да кажа, че жена ми е лоша съпруга и майка. На детето винаги му е изпрано, изчистено, сготвено. Гледа да не му е студено или горещо, избира му дрехи. 
Осъзнавам, че и аз имам вина за всичко това. Трябваше още при първите случаи по-рязко да ѝ обясня, че насилието е недопустимо и няма място вкъщи. Иначе не мисля, че съм лош съпруг - изкарвам нормално пари, поделяме си домакинските задължения, отделям време за нея и детето. Нося вина и за избора си - аз съм си я избирал такава. Ама какво да правиш - любов. Не мога да върна времето. 
Обаче няма да търпя това повече. Замислям се да ѝ поставя ултиматум - или си решава проблемите с нервите (аз ще помагам с каквото мога), или се развеждаме и детето остава при мен. Много тежко ще ми бъде. Обичам жена си, нямаме някакви сериозни проблеми, приятно ми е с нея. Осъзнавам колко тежко ще е за детето да се разделим и да вижда майка си само през уикендите. Но още по-тежко ще е да го бият. Говорих с адвокат и според него имаме добри шансове за попечителство в съда, след като тя е била детето. 
Знам, че за много българи боят е нормално средство за възпитание, но за мен е нещо отвратително. Майка ми ме биеше като брашнян чувал, за най-малкото нещо. А баща ми сякаш не забелязваше, беше погълнат от работата си. Чак като пораснах си дадох сметка какви проблеми ми е докарало това. До 26-тата си година бях смотаняк, когото всички мачкаха, жените не забелязваха и т. н. Справих се с това, но си беше ад. И си обещах, ако някога имам дете, да не допусна същото. И няма да го допусна. И на мен ще ми е много трудно сам с малката, осъзнавам го. И да си намеря друга жена, трудно детето ще свикне с нея. А и самотен баща не е възможно най-добрата партия. Но какво пък и сам да съм, ще се справя. Ще отгледам сина си. Искам той да има по-различно детство и по-хубава младост, отколкото аз мога наистина.