Грижете се за щастието на децата си!


 Трудно е да гледаш безучастно нещастно дете. Без значение дали плаче за домашния си любимец, или заради спукания балон, инстинктът ни говори да направим нещо. Да помогнем на детето отново да бъде щастливо носи удовлетворение и за родителя, и за хлапето, но не му помага в дългосрочен план. От особена важност за успеха през целия живот е как детето направлява емоционалния си свят. Много от родителските стратегии като омаловажаването на
емоцията или настоящия проблем, както и впускането да се помага, се провалят в това да научат детето как да си помогне само. Можем да помогнем на детето да премине, а не да заобиколи негативната емоция и да излезе от нея. Може да изглежда очевидно, че емоциите трябва да се почувстват, но в много семейства се практикува отблъскване на негативната емоция. Например, когато казваме "не бъди тъжен, не се ядосвай, не завиждай, не бъди егоист", не
обръщаме внимание на чувството на детето. Вижте детето си като чувствителен човек, който си има собствен емоционален свят. По подобен начин много семейства си имат правила за показване, свързани с емоциите - има такива, които е приемливо да покажеш, и такива, които трябва да останат скрити. Срещаме изрази като "момчетата не плачат или тук не се гневим, или не го мисли". Правим го с добри намерения, но така учим, че емоциите са нещо, от което трябва да се страхуваш. Едно от най-важните умения за децата е да назовават емоциите. Трябва да можем да различаваме стреса от гнева или разочарованието. Дори много малки деца могат да преценят дали са тъжни, или сърдити, ядосани, нервни или уплашени. Да назоваваме емоциите е и в основата на способността ни да сме съпричастни. Питайте ги: "Как мислиш, че еди-си-кой се чувства? Какво ти говори лицето му?" Дори и най-силната емоция не трае вечно. Тъга, гняв, притеснение - имат си своята стойност, но отминават. Те са преходни, а ние сме много по-големи, отколкото са те. Обяснете им: "Ето това е тъга. Ето така се чувства човек, когато тя свърши. Така и така направих за да отмине." Можем също да помогнем на децата да запомнят, че не е задължително всеки път, когато имаме подобно преживяване, да чувстваме същата емоция. Гмуркането от високо е страшно само първия път. Децата се чувстват по-силни, когато започнат да разбират, че е важно не как се чувстват, а как отговарят на чувството.