Да избягаш ...
Да избягаш ...


Майка съм от 4 години и 4 месеца.
Обожавам децата си, бих умряла, за да са добре те. Искам да са ми здравички винаги.
Дали ме прави лоша майка обаче това, че понякога ми се иска да избягам. Да избягам от децата си. От инатите на дъщеря ми, от прането, гладенето, чистенето и готвенето. От аканото дупе на бебето...
Старая се да съм търпелива, да говоря и обяснявам, да давам разбираеми примери кое е
правилно и кое не. Повтарям сто пъти, че не трябва да правим неща, които не искаме да правят на нас. "На теб харесва ли ти да те удрят ? Ми тогава и ти няма да удряш."; "На теб харесва ли ти да ти вика някой? Тогава и ти няма да крещиш." и т.н. и т.н.
Много опако ще излезе това нашето момиченце. Като си науми нещо, не подлежи на обсъждане. От друга страна осъзнавам, че и аз съм доста инатлива. Дори се радвам тайно, че има собствено
мнение и си го отстоява, но понякога ме изкарва извън нерви.

Днес ходих на зъболекар. Щом и това неприятно преживяване за мен е разнообразие и спасение, работата не е на добре.
Обичам ги, казвам Ви. Но от време на време искам да имам някой час без тях, да мога да си поема въздух, без да имам още 15 задачи за вършене.
То пък, когато рядко остана без тях, все акъла ми там - облечени ли са както трябва, яли ли са, пили ли са, добре ли са. Звъня през 15 минути да питам всичко наред ли е.
Може би именно това е да си МАЙКА - всички мисли да са свързани с децата ти.
Моля се на всички светии да са здрави, пък дано дъските за дялане в характерите им, да ги направят по-упорити хора, които да се справят с живота.