Здравей, море!
Здравей, море!



 

То  така привлича

към себе си всеки

примамва,

енергия магнитна притежава...

Забравям всичко с  морето ...

style="font-size:12.0pt;line-height:115%;font-family: "Times New Roman","serif"">когато съм с морето, не съм сама ...

 

Всеки ден, всяка сутрин, още преди изгрева на слънцето, отивах на брега на морето, където небето постепенно се събуждаше в цветове. При приближаване към морето чувствах  неподражаем мириз на солена вода, а очите ми  не могат да стигнат до хоризонта, в този момент всяко чувство е  вълнение и гърдите  започват  неволно с пълна сила  да дишат, тогава всички трудности на настоящия живот, са някъде назад.   Сивият пясък на плажа изглеждаше съвсем като бял. Тъмно небе, бяла земя ,отрицателно, почти негативно, и аз присъствах в този негатив, не пропусках ни един детайл. Тъмната пелерина на небето бе прегърнала морето. Зората се открояваше от другата страна. По брега се забелязваха надписите на крайбрежните хотели, невъзможно беше все още да се разгледат подробностите. Пет часа е още- призрачен час. 

Тук там се открояваха светлини в прозорците, кварталът се събуждаше.. Нощта вече я нямаше а утрото едва сега започваше. Времето напомня на преход между реалността и нереалността. Имах време да се замисля за нещото , неясно и несигурно , нещо като илюзорно покритие. Много чувствено .... Толкова  е живо  и изцяло разбира  всичко и има какво да сподели с човека, но понякога и морето е страхотен елемент на  гняв ... и убийствено ужасно ... но след известно време отново се разсейва  и ме влече към да говоря и споделям тайните на живота  и  да му отворя  отново своята измъчена душа ... Диалогът ми  с нощното  море  на лунна пътека .... Ако бях художник  бих нарисувала картина.  Трудно  е  да се възразява на морето ! Ето защо хората рядко  спорят  с него. Те обикновено го слушат. Най-гордите - слушат. Най-смелите -  го предизвикват. А тези , които са спечелили дуел с морето, и са спечелили сърцето му...ех,  за тях се композират песни, легенди…Аз не съм една от тях. В най-добрия случай – аз просто се вслушвам  към морето) Няма нищо по-красиво от звука на прибоя .Ш –ш-шепот: нежно и внимателно! С морето се чувствам щастлива.

 Какво видях в тази разсеяна светлина? Въпреки че плажовете са пусти, пясъка ухаеше на неспокойно убежище на изгубени съкровища, имах едно чувство за пълнота, като огромна чаша пълна с вода.   Морето е тук. Просто малко вода сред плоските камъни , която се добавя толкова често че не можах да премина и кратко разстояние няколко стъпки от брега без да си намокря краката. Вървях в сивата мъгла, боса по пясъка, като в омагьосано място седнах на камък до вълнолома и се загледах във живота на водата и чаках изгрева на слънцето. Със полу-затворени очи навярно от  това, че не съм се наспала ... тъмнината постепенно се разсейва, изглежда, сякаш времето се спря. Вълните почти с нежност  се  бие срещу скалите на брега. Искам да вдишам  дълбоко, дълбоко дъх  и да го задържа ...  Слънцето сънено се  появява  на хоризонта, и изглежда, че животът започва отново ... и някъде в далечината, небето се слива с морето заедно, няма време и пространство, има само аз  и днешния свят.

М О Р Е- само четири букви ... и в тях толкова много! Шумът на прибоя, шепота на пясъка  под краката , шумоленето на камъчета на брега на морето, властната ласка на водата.

Какво е най-интересното, когато видите морето, ще разберете, че горните думи по никакъв начин не са преувеличение.