Родители в чужбина
Родители в чужбина


Като ученичка в гимназията мечтата ми беше родителите ми да заминат да работят в чужбина и аз да остана да живея сама. Исках да усетя истинската отговорност и да видя какво е да си самостоятелен. Винаги съм била буен характер и доста често имахме конфликт на интереси. Мойте родители винаги са били зад мен, дори и с най-нелепите ми желания и мечти. Но тази моя жажда са свобода беше огромна. Мина време, намерих човекът за мен и създадохме
семейство и по стечение на обстоятелствата се преместихме да живеем в нашата къща. Бях безкрайно щастлива, че родители ми са до мен и ще ми помагат и така и се реших на следващата голяма крачка - да стана майка. Роди се нашата прекрасна принцеса и всички бяхме безкрайно щастливи. Но моето щастие се помручи, когато баща ми получи предложение за работа в Хага. Тогава целия свят се срути за мен, защото знаех, че в последствие ще вземе и майка ми и
ще остана тук без тях. Малката нямаше още годинка. Усетих непозната и пронизваща болка,когато ми каза:"Нали винаги това искаше..". Вече не го исках и съжалих много за тази моя мечта. В деня, в който си стягаше куфара исках да му кажа да остане. Започнахме да говорим и той ми каза, че иска да остане тук, но това да отиде да работи чужбина е негова мечта и иска да види какво ще стане. Заболя ме още повече, защото знаех, че той наистина винаги е говорил за това и го иска много. Нямах сили да му кажа "остани". Дадоха всичко за мен да уча и да живея нормално и не можех да си позволя да го спра да преследва мечтата си. Драмата за мен беше голяма и сълзите безкрайни, когато видях как се качи в буса и тръгна. Последваха дни на страшна депресия за мен.След няколко месеца се случи и това, което очаквах-намери се работа и за майка ми. Тя разбира се твърдо отказваше да ме остави тук с малко дете на годинка. С огромна мъка и болка я накарах да замине. За мен трябваше да са заедно,а не разделени. Не можех да си позволя повече да съм егоист. Изпратих и нея. От тогава всеки ден не спират да ми липсват. Всяко тяхно идване и тръгване ми носи ужасна болка. Сега майка ми е тук, но след няколко дни отново тръгва. Ужасното за мен е, че те вече са приели живота там и искат да останат. По-спокойни са и живеят по-добре от тук. Майка ми е съгласна да остане да помага, но все още не мога да поставя себе си на първо място. Ще остана тук и ще продължава да се оправям сама. Това е история на една сбъдната мечта, но в неподходящия момент. Винаги съм знаела, че животът има ужасно чувство за хумор, но не съм си представяла, че ще остана да отглеждам детето си без помощ от мойте родители. Но това за мен е поредният урок от живота. Вече ще внимавам какво си пожелавам, защото ще се сбъдне, но не както го искам.