Изкуството да работиш с хора
Изкуството да работиш с хора


Всяка професия има своите специфични черти. При някои преобладава физическото натоварване, а при други - психическото. За мен всяка професия е трудна и отговорна.Моята е медицински лаборант и работата ми е свързана с много хора. При нас освен взимането на кръв и обработването на пробите, много важен момент е и общуването. Професионализмът и прецизността са абсолютно задължителни, но в тази тема ще преместя акцента върху психическото и
емоционално натоварване, което изпитваме през абсолютно всеки работен ден. Хората около мен си мислят, че работата ми е лесна, защото има минимален физически труд, стоим с белите манти на топличко и без много усилия си прибираме големите заплати. Е, не е изобщо така. Никои не отчита усилията, които полагаме да сме усмихнати и учтиви с нашите пациенти въпреки всичко. Срещам всеки ден различни характери-някои са мили и любезни, но има и крайно
невъзпитани и изнервени пациенти, с които трябва да се справим. Всеки дошъл при нас е крайно притеснен от резултата, нетърпелив да го получи и изнервен от безкрайното чакане пред лекарския кабинет. Част от работата ни е да посрещнем тези хора с усмивка и да бъдем безкрайно мили и любезни, за да се почувстват сигурни и спокойни. Въпреки огромния брой проби, чакащи по апаратите, посрещането и качественото обслужване е абсолютен приоритет за нас. И всичко това води до огромно натоварване. Всеки споделя с нас проблема, болката и тревогите си. Цялата тази енергия и емоция се струпва върху теб и я съпреживяваш заедно с всеки един човек. Имала съм възможност да посетя доста пациенти у дома и да се докосна до техния бит и култура. Имало е покъртителни гледки, които са ми късали сърцето. Тежко е да кажеш на неизлечимо болен: "Всичко ще е наред" и да му се усмихнеш, знаейки, че този човек скоро няма да го има. Тежко е да дадеш резултат с огромни отклонения на малки деца или двойка, която иска бебе. Тежко е да взимаш кръв от човек, които е на легло, абсолютно обездвижен и на поддържащи апарати и той да те погледне с надежда, а ти да знаеш каква е съдбата му. За мен най-травмиращо беше, когато трябваше да се взима кръв на деца, от дом с увреждания, и тази задача се падна на мен. Не знам как успях да запазя самообладание и да се справя, като усещах сърцето ми буквално как бие в гърлото. Всички знаем колко е тежко състоянието на тези деца, но да ги видиш от близо е просто ужасно емоционално преживяване. Дни наред не можех да заспя и лицата им минаваха като на лента пред очите ми,а писъците им кънтяха в главата ми. И всеки ден се питаш "струва ли си?!".А всяка сутрин отиваш на работа отново с усмивка и отново готов за нови емоции, без значение от личния ти живот и проблеми. Е, работата ми не е лесна. Не е лесно да работиш с хора. За мен това не е работа, а изкуство. Изкуството тотално да пренебрегнеш себе си и да се отдадеш на другите хора. Да загърбиш егоизъм и предразсъдъци и да поставяш всеки един човек, с които работиш на първо място. Не е за всеки..