Минало


Едно е да си мислиш, че си приключил с миналото си, съвсем друго е това минало да седи на няколко маси от теб в някой бар и да те гледа право в очите. Само в такива моменти разбираш дали наистина това, което си мислиш е реалност или е плод на абсурдна фантазия и заблуда от твоя страна.
style="color: rgb(53, 53, 53); font-family: Verdana; font-size: 12px;">В крайна сметка се оказва, че едно от най-приятните чувства във Вселената е да разбереш, че вратата наистина е затворена. Виждаш го и не чувстваш нищо. Атом от теб не трепва, всяка клетка остава на мястото си в тотална апатичност. В първия момент има едно леко недоумение какво те е свързвало толкова
дълго време с този човек, след това разбираш, че всичко в живота се случва със смисъл и има своето място и време. Поздравяваш от уважение. Пожелаваш му щастие и наистина го мислиш. Едно минало винаги заслужава светло бъдеще. И двамата го заслужавате.


Бях прочел някъде, че разделите се случват винаги, когато един от двамата израсне по-бързо, я другия няма същата тази жажда за промяна и остава в застой - същия както в началото. Тогава всеки тръгва по своя път. Няма бели, няма черни. Няма виновни. Човек трябва да е доволен от избора си - и този в началото, и този в края. Не се избираме случайно.

Уважавайте се на раздяла и продължавайте. И за двама ви някъде чака някой, който ще пасне тотално на всичко, което сте, не сте или ще станете. Бъдете смели.

Здравей, минало. Пожелавам ти любов. Аз съм щастлив, надявам си и ти да си.

Затворих вратата. 
Смених дома.
Строя новия си свят. 
В който някой ме очаква.