От най-високата планина


Да се види невероятното във всичко. Красотата и прекрасното в живота..
Не съм имала представа че..
Знаех ..а кога научих?!..

Малко хора знаят, че известният афоризъм на Сократ -<<Аз знам ,че нищо не знам >>В действителност има продължение, което напълно изменя неговото
значение.

"Аз знам , че нищо не знам ,но се стремя към знанието"

(Велико ..за простото , но значимото. )
 Преди време ,когато живях в Бургас ,  имах удоволствието да отида до връх Шилото 
sans-serif;">(208,7 м) . Там всеки любител на природата или върховете може на воля да се разхожда да спортува или просто да се полюбува на гледката, от която се виждат  всички околни селища . 
През времето , живеейки в Бургас на няколко пъти  ходех там с приятели .Обичах винаги да гледам към най-високите места  и си мислех ..представях си, че ако друг човек ,също така обичащ да превзема върхове, ме види в този момент и ми махне с ръка за поздрав ..Винаги при подобни походи носех  малкия си бинокъл с мен в раницата, вземах го в ръце и дълго време се взирах наоколо и по-далеч ,към други върхове..
Минаха години .Пораснах ..Сега водя детето си там на същия връх ..
Аз не знаех и не  бих предположила ,че това желание за поздрав от друг човек от съседния връх ,никога няма да стане реалност..
Сега, като разсъждавам по този въпрос ми става ясно ,че това разстояние между основата и върха не е възможно да се види предварително  ,не само от човек стоящ на върха ,но дори и от най- високото дърво..
Като деца ние не знаем много неща..но израствайки узнаваме ,научаваме и се развиваме. 
Дори и сега ,след много години, след времето от детството ,неусетно се улавям да търся и гледам към високите върхове ,може някой да ми маха от високото..