Желанието да бъдем харесвани като капан на егото


 Дори и да не го признаваме, на всеки от нас е приятно да се чувства харесван, независимо дали ще е от любимия човек, колегите или непознат. Това одобрение от другите ни създава усещане за значимост, но може да доведе и до пристрастяване. В моментите, когато не получаваме потвърждение, че сме хубави и интересни, дори забавни, това може да предизвика раздразнение, несигурност или гняв. Като цяло, няма нищо лошо в това да искаме да бъдем
харесвани от околните, но когато това се превърне в нужда или фикс идея, то може да прерасне и в сериозен проблем. В човешката природа е заложено търсенето на одобрение от другите. В древни времена приемането се свързва с оцеляване. Ние сме социални същества, изпитващи нужда от свързване с другите, от създаване на общност. Съществува вярването, че ако не ни харесват, оставаме някак пропуснати, изолирани, невписващи се. Признанието отвън идва
още от детска възраст. Свикнали сме да получаваме признание и одобрение от външни лица, в училище, получавайки оценки за представянето си или вкъщи от родителите и близките ни хора. Научени сме да получаваме това, което искаме, като се погрижим за очакванията на другите. Когато порастнем нещата не са по-различни, полагаме усилия, за да получим одобрение от шефа си, правим неща, които не ни допадат особено.И то само да се харесаме на човека, с когото се срещаме. Социалните мрежи са показателен пример за нуждата от одобрение, внимание и получаване на "повече харесвания", които следва да ни накарат да се чувстваме по-добре. Фокусирането върху това как другите гледат на нас може да се превърне и в зависимост. Заражда се едно усещане, че вниманието на хората е насочено към нас и всичко, което правим и казваме. Не бъдете роб на егото си, а живейте живота уверено и пълноценно.