LGBT общността


Любовта си е любов. Чувствата са си чувства. Щастието си е щастие. Но как се постига всичко това? Има ли граници при любовта? 
Това, което не можем да контролираме са именно нашите чувства. Те могат така и да ни карат да се чувстваме щастливи, но така и да ни убиват. 
А
замисляли ли сте се, какво е чувството да изпитвате привличания към вашият си пол? Повечето хора смятат това за грешно и дори и за нещо срамно и смешно. 
Но ето тук изниква въпросът за чувствата. Ние не мислим, ние изпитваме. Да бъдем с нашият си пол не е нито, грешно, нито срамно. Това е любов. Една красива любов. 
Няма значение дали сте
лесбийка, гей, бисексуален, транссексуален, пансексуален и т.н. 
Ние сме хора!
И се гордейте със себе си и с вашите чувства. Ние не сме по-различни от другите. 
Не е грешно да обичаме, грешно е съдим хората за това без дори да си даваме сметка през какво ли не преминават те, за да бъдат щастливи, за да ги приемат другите, за да се покажат пред обществото. 
Трудностите са големи, изпитанията също. Лъжите в семействата надделяват. Много тийнеджъри се чудят как да споделят на родителите си, страх ги е, че ще бъдат неразбрани, отхвърлени. Трудно е, наистина.
Имам подобна история. Обичам една жена, аз съм съм жена, но тя е далеч. Виждаме се трудно, родителите ни са против връзката ни. Но чакаме и чакаме да станем пълнолетни. Чакаме да дойде денят, в който да се отървем и да избягаме, да бъдем двете. Това може да звучи като една пълна измислица и небивалица. Но за мен това е мечта. За мен това е щастието. Тя. Нейната усмивка, прегръдка, тяло, допир. Всичко в нея е поезия.
Бъдете хора, уважавайте другите и не съдете преди да знаете.
Защото не се знае един ден какво ще се случи с вас. Не се знае какви ще бъдем, какво ще искаме и какво ще изпитваме.
Любовта не е нещо, което можем да контролираме ей така. Чувствата са най-трудното нещо в цялото човешко съществуване. Невидимото. Това, което не може да се докосне с проста ръка. Душата.

:)