Болка от загубена любов


Боли, когато разбереш, че си обичал човек, който всъщност не познаваш, а само така си мислел. Казва ти обичам те, не мога без теб, този път ще е различно. И идва една слънчева неделя, среща с бившо гадже и хоп вече не те обича, вече може и без теб.Чувате се по телефона и този същия човек, който се е клел във вечна обич към теб, плаче старата си изгора, която уж не може да понася.В този миг света ти се обръща, сърцето ти спира, мозъка ти блокира.
В този момент, разбираш че си хвърлил на вятъра 11 години, които никога няма да се върнат. Заобиколен си от приятели, който те подкрепят, правят всичко, за да си стъпиш на краката си, да си пак себе си, да си цял отново. Минава време и всъщност разбираш, че в мъката си, си сам! Изминали са вече 3 седмици от раздялата, а спомена от обидата не избледнява. Искаш да разкъсаш сърцето си и душата си на хиляди парчета, защото да умреш е по-често,
отколкото да живееш в мъка и страдание. А знаете ли от какво боли най-много? От това, че същия човек, който се е клел във вечна любов, не су интересува как сте, колко ви е наранил. Болката.....Тя си остава само за теб. Трябва просто да се изправиш и да продължиш сам, без любовта на живота ти. Този така не познат човек, когото уж си познавал цял един живот! Колко е лесно да даваш съвети на твой приятели, съвети които сам не можеш да следваш, когато теб те боли. Един съвет от мен хахахаха..... говорете само, когато можете да изпълните това, което казвате.