Осиновената.


Моя братовчедка имаше син...порасна и отлетя...Останаха със съпругът си сами...не бяха първа младост ...но не бяха и стари...чувстваха се здрави. Ден след ден пустотата се настаняваше в душите им.Работеха и не бяха богати.Заети хора. Сякаш най-важното за да продължат вече го нямаше и те не бяха щастливи.Един ден си говориха и решиха да си осиновят дете. Да е по-големичко че да имат време да го изучат и отгледат. Започнаха да си приготвят
документи...а те бяха десетки...От девет планини ...и от десет реки....Най-накрая ги събраха и внесоха за одобрение. Одобриха ги чиновниците и те зачакаха....Обади им се представител от социалните власти и ги покани на интервю.Започна да ги вика всяка седмица по два пъти.Задаваше им въпроси...караше ги да танцуват....рисуват...пеят. Задаваше им гатанки...и ги провокираше с каквото се сети.Те бяха интелигентни  хора и устояха на всички
изпитания.И така шест месеца.Съобщи им господина че е приключил и им каза да чакат решението му. И те зачакаха...мина още месец...два...три....Най накрая ги покани. Седна до тях и им каза че не ги одобрява.На въпроса - защо....им отвърна че чакал нещо което ние те не са направили.Отчаяха се хората...помръкнаха душите им и питаха ли питаха...защо, защо...Изплю камъчето чиновника ...ми те нищо не са му предложили   искал е парички....пък те не са се сетили.....Спокойно. Осиновиха си хората детенце....е беше по-мъничко ...Просто отидоха да живеят в друг квартал а служителката беше младо слънчево същество. Тя взе присърце тяхната молба...бързо свърши всичко и ги насочи на правилното място.Сега момиченцето което осиновиха вече е голямо момиче тинейджърка.Радва ги всеки ден безумно ги обича и ръси светлина в живота им. Ето това е историята която исках да ви разкажа.Има надежда за нас...добротата не ни е напуснала.