Какъв е смисълът на живота


  Отдавна ме мъчи въпроса... Какъв е смисълът на живота? - да обичаш, да си обичан, да постигнеш успехи, да си известна личност или какво?
Тъй като съм заобиколена все от лоши примери, аз не мога да си отговоря на въпроса "За какво живея?".  
   Нито баща ми, нито майка ми, нито баба или дядо не вярват в мен. Винаги са ми повтаряли "от теб човек ше стане, но ние няма да видим". Как се става човек? Казаха,
пе няма да мога да завърша 8ми клас и ще избягам с някакво момче, а аз завърших. Казаха, че няма да мога да завърша 12ти клас и ще избягам с някой, а аз завърших с 5 и нещо. Казаха, че няма да успея да се запиша да следвам, а аз успях. Задомих се, забременях и ми казаха ще няма да мога да се грижа за децата и дома си. Имам 2 деца, от нищо правя нещо, не се лишавт от нищо децата ми, дома ми е чист и уютен. Сега се захвнаха с кариерата, нямал съм
да мога да работя, щяла съм да се откажа още първта сесмица. Аз си знам, че и тука няма да са праеи, но ми е интересно, след това с какво ще се зарядът. Никога не съм достатъчно добра в нищо. Никога не съм като "детето на съседа". Винаги ми сочат по-добрите от мен, а тези които са в по-лошо състояние, за тях никой не говори. Никой никока не е доволен. Дори сина ми. Купувам шоколад - защо не е с фъстъци, купувам играчка - защо не е в друг цвят. Гледам си децата получавам наем, имам апартамент под наем, получавам детски надбавки, а излиза, че с нищо не помагам на семейството, по цял ден лежа почивам си, ям, пия, харча, хойкам и т. н. Някои казват "дори никой да не цени, това което оравиш и не те обича, не забравяй, че твоите деца ще те обичат винаги и ще се грижат за теб, когато остарееш". Сигурни са в това. Много добре, но алед като виждам моята баба, която е болна и едвам се движи, има две деца и пак си живее самичка, защото децата й са се задомили и са си имали техни семейства и са нямали възможност да се грижат за майка си, понеже на единия жена му не иска свекървата си, а на другата мъжа й не иска жената, която родила съпругата му. Аз като гледам в какви времена живеем, бъдещето изобщо не ми изглежда светло. 
 Егоисти, използвачи, алчни, лъжци, интриганти и всички лоши герои от филми са се изсипали в моя живот. Гадно е да знаеш, че детето ти те обича докато му купуваш разни неща и да не те иска, да ти го каже в лицето, когато му кажеш, че нямаш пари за да му купиш това което иска. Стараеш се да направиш щастливи хората, които обичаш, но отсреща няма нищо.