Изповед


Здравейте,с риск да бъда опрекнат от много хора ,искам да ви разкажа за моят живот.През 2006 година,родих голямата си дъщеря,тогава бях на 16 години.Имах подкрепата на свойте родители и не ми беше никак трудно.През 2009год. ,родих второто си дете,тогава стана трудно.Бащами ни напусна ,майка ми ходеше да работи на две места за да задоволява потребностите на мен и децата ми.Голямата тръгна на детска градина,но поради невъзможност да плащам таксата
я спрях.Тогава  едно свястно момче се завъртя около мен,но аз едно че не ми допадаше, друго вече ме беше страх да имам връзка с някого го избягвах .Той продължи да опорства,помагаше ми финансово за децата без да иска нещо в замяна.Винаги съм мислила ,че няма такива хора,но ето че имаше.Да си призная смятах го за ,незнам тъпанар ,идиот ,паднал от Марс.Това продължи три години,през който аз доста често му показвах ,че не искам помощта му и
въобще него самия.През тия години той правеше какви ли не опити да ме спечели,но уви аз се дърпах бях станала жестока.Така в един прекрасен ден той реши да се откаже от опитите си.Отдръпна се от нас.Но аз без да усетя се бях привързала към него и усетих липсата му.Децата също започнаха да ме питат къде е той,няма ли да имаме татко.Доста размишлявах и стигнах до извода,че по-добър от него няма да намеря.И така грабнах децата и тръгнах към неговия дом.Той както винаги си беше в тях пред компютъра.Влезнахме с децата,седнах срещу него и му казах,че искам да бъде е семейство.Не може да си представите физиономията при тия думи,разплака се прегърна и и каза,че отдавна копнее за това.Така вече седем години сме заедно,не съжалявам за решението си даже за миг.Никога не ме обидил,камо ли да ми посегне.Никога не е казал или показал,че децата ми не са негови.Просто уникален човек,незнам имали друг като него.Преди две години родих третото си дете.Мисля ,че щеше да е доста егоистично от моя страна да не родя на този прекрасен мъж.Пурвоначално мислех ,че няма да обича мойте така както неговото си,но съм грешала.Нито аз ,нито децата усещаме разлика.Даже напротив ,той се занимава с големите,а аз с малкото.Понякога си мисля,че всичко което ми се е случвало е било за добро.Иначе нямаше да имам това прекрасно семейство.Благодаря на Бог,за прекрасните си деца и всеотдайния любим.