В какъв свят живеем днес? Замисляли ли сте се?


В какъв свят живеем днес? Замисляли ли сте се?
Къде изчезнаха ценностите в днешно време? Да обичаш и да бъдеш обичан, да живееш честно, без да лъжеш.. Живеем в свят на лъжи, материален свят. Защо живеем в свят, който е  управляван само и единствено от  пари? И къде са душите ни? За съжаление ги няма, защото  много от нас  не знаят  къде е дъното ,а  ударим  ли дъното ... Парите  са 
фактор за  нашето оцеляване и за да  ги имаме   загубваме себе си. Дори душите си... За съжаление живеем и в свят, в който любовта е просто дума. Свят, в който сватбата е по-важна от любовта, където външността е по-важна от ума. Живеем с опаковката и презираме съдържанието. Живеем в свят, в който има пари за война, а няма пари за мир... Дори  за огромно съжаление се отделят много повече за избиване на хора и унищожение
отколкото да бъдат нахранени гладуващи хора. Отделят се милиарди да търсим вода на Марс, но в същото време не се отделят средства за кладенци или друго средство за чиста питейна вода в безводните райони на света. Отделят се огромно средства за все повече производство на пластмаса и експлоатация на ресурси, което всъщност унищожава планетата. Въпросът е търсейки разум из космоса има ли разум на Земята? Бъдещето на човечеството и планетата ни хич не са светли и най-лошото е, че не е дори в далечното бъдеще, а в следващите 20-30 години. Важното е не да се вайкаме за тези неща, а всеки един от нас да се замисли. Да дава гласност не на войните, а на каузи за дарения на храна за гладуващи. Всеки един човек да ползва водата разумно, да не я разхищава, замърсява. Да помислим как да рециклираме, как да ползваме по-малко еднократни торбички и пластмаса, как да живеем така, че да не пречим на природата, как да ползваме по-малко хартия, защото тя е много отсечени дървета. Да помислим вместо да изхвърляме дрехи, те също замърсяват околната среда като отпадък, дали можем да ги подарим на някой или ако вече не стават за носене не можем да ги преработим в нещо друго. Ако всеки един от нас започне де мисли и прилага малки неща в ежедневието си и научи така децата си и приятелите си и семейството си има надежда.  Не трябва да бъдем егоисти. Нека помислим за по доброто бъдеще, а не само за себе си. А всъщност какво се оказва? Че живеем в свят, в който нещастието на другия ни прави щастливи. Обичаме интригите, сеира. Да забием нож в гърба на другия сме най-добри. Къде изчезна приятелството? Или може би от него остана само една дума. Всеки гледа как да те прецака, търси те тогава, когато има някаква изгода от теб, а когато ти изпаднеш в затруднено положение и никой няма насреща. Всеки се крие. Казват си – „ Да се спасява.“ А преди не беше така.  Толерираме еднополовите връзки, нехаем срещу всичко, което става в държавата. Нехаем и срещу това, че всеки гледа как да ни използва за жълти стотинки. Ядем храна, която е пълна с химия, смлени кости... Живеем в свят, в който самотните майки са повече, отколкото двойките, които са сключили брак и живеят щастливо с половинките си. Мъжете правят деца, а после изоставят жените си заради други и бягат от всякаква отговорност. Няма ги ценностите. Няма го уважението, готовността да помогнеш, няма я любовта. Живеем в един измислен свят. Свят на лицемерието. Свят на фалша...