Родината


Всеки човек избира пътя си. НЯКОЙ от нас решават да емигрират, за  да учат, да се развиват, а други са принудени от липсата на достатъчно работна ръка, за да изхранват семействата си, отивайки на гурбет в чужбина. Оставяйки децата си да растът без майчина или бащина закрила, за да се борят за късче хляб и да им усигорят по добро бъдеще. Бързайки да задоволяваме децата си и да им усигоряваме  живота, забравяме че най-ценни са миговете
прекарани с нашите семейства, родители и деца, забравяме че времето минава безвъзвратно и нищо не може да замени времето прекарано с любимите хора - Нищо! Несправедливо е да  подадеш ръка на чуждото, а нашето да бяга от родината. Несправедливо е, за бежанците да има подслон, храна, че дори и пари - ей така безвъзмездно, а нашите съграждани да робуват на други. Несправедливо е в парламента да си пълнят джобовете, а народа да гладува,
несправедливо е  да  толелираме чуждото, смятайки че е по-добро, а нашето да прокудим далеч от тук. Нека сме единни, и да не позволяваме децата на родината да растат и живеят далеч от нея. Нужно е да си дадем шанс за едно по-добро бъдеще. Заради предците си, който са се борили за  нея, заради децата ни, вярвам че когато си достатъчно борбен-ще успееш. Да останем тук, защото от вкъщи по-хубаво няма, защото вярвам в принципа :"Бъди промяната, която искаш да видиш" и защото вярвам в бъдещето на страната ни и я обичам. Надявам се повече млади хора да се завърнат за едно по-добро бъдеще на България.