ТОВА НЕ СТИГАЩО ЗА НИЩО ВРЕМЕ


false false EN-US X-NONE X-NONE

Толкова много ми се иска никога и за никъде да не бързам. Но не става. Хора, искам да живея бавно! Омръзна ми да се опитвам да надхитря часовника. Омръзна ми да правя списъци и планове със задачи, точно разграфени по време и после да не мога да ги изпълня. Това ме тревожи и ме кара да се чувствам безотговорна. Толкова се опитвам да изпълня всичко, което съм запланувала, а все не успявам. Подозирам, че просто надценявам себе си. Но колкото и да се опитвам да намаля дневните списъци, с много усилия ги свеждам до десетина задачи, без да включвам в тях ежедневните и рутинните задължения в къщи и в службата. Понякога ми се струва, че се изкачвам по стръмен склон, а под краката ми почвата ме влачи все надолу, аз се хващам за храсти и треви, катеря се, останала без дъх, но пак се хлъзгам надолу. Чувството е наистина ужасно. Но много често ми се случва да зарежа всичко и да си кажа, че и без това не мога да направя така, че минутите в един час да са 120, тогава просто захвърлям всички планове и тръгвам на разходка. Радвам се на слънцето, дъжда, небето и тревата, пускам си любима музика или грабвам увлекателен роман, или пък просто сядам тук, при вас. Ето такава съм, неорганизирана и хаотична, много по-често зависеща от чувствата, отколкото от разума, но човек трудно се променя! Особено ако не смята, че това е наложително! Тук следва една усмивка от мен за всички вас!