Разсеяна по невнимание


Ставам сутрин, едвам отварям очи. Знам, че имам занятие в университета и колкото и да не искам, се откъсвам от своето прекрасно, топло и уютно легло. Отивам в банята, мия лицето, поглеждам се в огледалото - до носа ми пъпка, готова да избие. Решавам, че ще се възползвам от метода за мазане с паста за зъби, за да я изсуши. Но изкарах прекалено много от тубичката и останалото го размазах по носа за черните точки. Мия зъбите,  обличам се,
отивам до кухнята и хапвам банан с бадеми. По едно време докато дъвча поглеждам към часовника - оле, закъснявам - отивам си до стаята, набутвам си всички тетрадки и учебници, нахлузвам набързо маратонки, обличам якето и изчезвам. 
Когато тъкмо стигнах университета, един път и аз навреме като по чудо, охраната само ме погледна и не ми поиска и студентски документи - това е най-досадното нещо всяка сутрин и на мен някак ми се размина,
тъкмо нямаше да се бавя, това за мен беше просто идеално! Припнах към асансьора, качих се, за моя изненада пред стаята нямаше никого. Сигурно ирландецът беше дошъл по-рано и всички са вече влезли - тъкмо и аз да съм с тях, навреме. Отивам аз до вратата, натискам дръжката и шах с пешката. Вратата беше заключена! Добре... Защо се случи сега така... Едвам станах, толкова бързах, тъкмо и подраних... Нищо! 
И като един истински разочарован от света човек отидох да си лекувам нервите в близката лафка. Поръчвам си прясна чабата, нямаше човекът, още не ги беше направил. Но, отново онази съмнителна учтивост - може да си вземете от печените, ей там са, в другата част, дочух аз. Платих си я, взех си я, никой нищо повече не ми каза. Разменихме си по едно довиждане и излязох. Отидох за фреш. Жената там също беше крайно учтива. Мислех си, какъв прекрасен ден, е, да, малко се разкарах, но пък поне хапнах нещо солено, взех си фреш и се разходих, ако не друго. Тъкмо сега ще имам и време да поуча в библиотеката, нали все не ми стига времето. 
Върнах се в университета и се качих на петия етаж. Тъкмо поздравих милата библиотекарка и отидох до банята да си измия ръцете. Тъкмо ги измих и съвсем небрежно си поглеждам наляво към огледалото  и щях да получа удар - ПАСТАТА ПО ЛИЦЕТО МИ СИ СТОЕШЕ! Сега навързах всичко - цялата тази учтивост. Охраната, магазинерът, късметът! Ужас! Ами ако някой от колегите ме беше видял? И не се сдържах, започнах да се смея, едвам се сдържах да не се изсмея гръмогласно, че библиотеката щеше да се стресне - първо идвам със синьо по лицето, после се смея в банята - все нормални, ежедневни неща. Измих се. После пак се засмях, много се смях.