Нашият прощъпулник


Един от най-очакваните и вълнуващи моменти за мен беше прохожднето на дъщеря ни. Бях леко притеснена докато проходи. Знам, че всяко дете се развива различно, но въпреки това ми беше напрегнато.Преди годинката вече говореше, но нямаше признаци да иска да ходи. Това се случи чак на 1 годинка и 4 месеца. Тъй като аз съм проходила преди годинката се бях подготвила с план за деня от много рано. Още като беше на 10 месеца и поръчах платно за
прохождане с надпис "Стъпвай смело, Маги", розово със стъпчици и Мини Маус. Въпреки че нямаше признаци да се пуска сама, изведнъж го направи и ходеше така, все едно винаги го е правила и изобщо не е падала. И така този дългоочакван ден за мен дойде. Чух доста поверия кога точно се прави, но аз се съобразих с това всички да почиват и избрах да е в събота. Покрай еуфорията и съвсем случайно, чак после се сетих, че избраната от мен дата съвпада с
нейния имен ден-22 юли. Накупих всякакви сладки, които ми бяха пред очите-шоколад, разни сладки, локум, бонбони и т. н.  Исках на масата да има по малко от всичко. Тортата я поръчах. Беше естествено розова с малки сладки обувчици отгоре и надпис, като на платното. Дилемата беше за питката - да я направя или да я поръчам. Доста съм добра в правенето на питки, но ме беше страх да не се проваля точно в този така специален ден. Все пак решех да е мое творение. Предварително си изрязах шаблони от картон за крачетата.  Станах много рано сутринта, някъде към 4 часа. Започнах с маята. Половин кубче го разтворих в около 400 мл. топло мляко, заедно с малко захар и брашно. Докато шупне си пресях брашното. Винаги се зареждам с 2 кг. и го слагам на око.Направих си тестото с 2 яйца, масло, малко олио и захар и добавих към него маята. Това, което аз знам и правя всеки път е да удрям тестото 100 пъти в масата. Не знам дали играе роля това, че питките ми стават винаги пухкави, но ми е навик и го правя.И така го оставих да си втасва. Това, което прочетох е, че питката трябва да е гладка, но не се съобразих с това и си я направих в мой стил.Взех една топка от тестото, която сложих в средата, за да направя върху нея крачетата. Останалото тесто го разделих на шест топки и оставих съвсем малко да изрежа крачета. Всяка топка я разделих на три парчета и ги сплетох на плитка. Баба ми правеше питките така и много ми харесват. Наредих ги в тавата и дойде ред на крачетата, които изрязох с шаблона. Това, което мен ме притесняваше беше да не изпадат топчетата, които бяха направени за пръсти при печенето. Четох много и една майка беше споделила, че маже само крачетата и пръстчетата с белтък, а цялата питка с жълтък. Реших да опитам така, намазах я и поръсих със захар. Стана уникална и не се развали декорацията. И вече щастлива започнах да подреждам масата. Бях поканила само бабите и дядовците, не исках малката да се притеснява от много хора. Като предмети бях подредила черпак, книга, спринцовка, елка, химикал, микрофон. Малката хвана черпака. Хапнахме сладко, повеселихме се и мина този така чакан ден. Не беше нещо особено и грандиозно като организация и събитие, но за мен ще остане един паметен ден от детството. Да видиш как от малко бебенце, което не може да си вдигне главичката дори,става едно малко човече, което вече е готово да бъде самостоятелно и да започне да ходи-една неописуема емоция за мен.