Здравей, Любов


Здравей, Любов.
Как си? Справяш ли се? Аз се опитвам. Опитвам да бъда силен както си ме учила. А ти спиш ли? Аз се опитвам. Опитвам се да се променя. Заради теб, любов. Искам да съм мечтаният. За теб. Още те жадувам. Недей да си и помисляш, че някога ще те забравя. И днес се опитах да се изправя пред изпитанието, което застава надменно пред мен всеки шибан ден. Опитвам

се, Любов. Но никога не бих го преодолял.

Ще ти разкажа история.

В последно време ходя единствено със слънчеви очила навън, но имам причина. Прибирах се от теб, Любов. на 11.02.19г. И тогава ти казах – за пръв път в живота ми главата беше абсолютно

празна докато пътувах към вас. Но знаеш ли.. дори след като си тръгнах главата беше толкова празна, колкото и на идване. Разликата беше, че когато идвах усмивката беше зашита на клетото лице, а когато си тръгвах сълзите покриваха бегло виждащите се лунички и акне по лицето ми. Ти ме отпрати, любов, просълзен, но не ти се сърдя. Заслужих го. Заради това, че съм един клет глупак. Много съм разочарован, любов. Отказвам да ям, защото не е твоята гозба. Отказвам да пия, защото не е с теб. Отказвам да танцувам, защото ги няма твоите очи, които да гледат към мен. Отказвам да се забавлявам, защото го няма твоето слънчево изражение, което да напълня. Отказвам да продължа, щом я няма твоята ръка, която да стисна силно. На външен вид младо момче. Душата изтощена като на три цифрено число годишен старец. Често взимам телефона, събрал кураж да ти звънна, но докато набера наизустеният ти номер ме удря реалността и чувството за уважение към ближния. Но някак си чувствам, че все още не съм показал колкото те обичам, любов. И се чудя.. Какво да сторя, за да ти покажа. За да ме забележиш. Дали не трябва да си посегна пред очите ти? Дали не трябва да се провеся на терасата ти? Или ще те изплаша? Имам нужда от помощ, любов. Нямам нужда от други. Имам нужда от теб.
Обичам те!

Твоето прасе,
....