Пасивната агресия


 Живеем във времена, в които агресията и насилието ни облъчват отвсякъде и това е тема, която все по-натрапчиво се дискутира - във връзка с интернет, медиите като цяло и социалната среда. Макар да се е превърнала в клише, разпознаваме я като вербална, психическа, физическа агресия, напоследък все повече се говори и за кибертормоз и сексуален такъв. Сякаш обаче в сянка остава една форма на агресия, която е доста специфична, но за която малко
се говори и пише. И може би първият въпрос, който възниква е: Как е възможно да си едновременно пасивен и агресивен? Не е ли това оксиморон? Агресията не е ли буйна сила на думите или на тялото, която е всичко друго, но не и пасивност. Това са хора, които не са открито предизвикателни, но изразяват своята агресивност чрез пасивни мерки, като например: цупене, мусене, инат, бавене, отлагане, туткане, нарочна прекалена пипкавост, очевидно
забравяне, обидчивост или неефективност. Смята се, че с тези прояви хората с подобно поведение избягват откритата конфронтация и маскират своето противопоставяне и бунт, предимно към авторитетите. Те предпочитат да избягват отговорност и да саботират другите. Пасивно-агресивните хора са много загрижени за правенето на свои собствени неща и изискват правото да бъде свързано с тях. Или иначе казано, те могат да правят техните си неща по техния начин, без никой да им пречи. Това е вид съпротива, която се изразява в различни действия. Например, когато човек отлага неща, които трябва да бъдат направени, за да не бъдат спазени крайните срокове. Когато става намръщен, раздразнителен и склонен да спори, ако към него е отправена молба да направи нещо. Когато изглежда, че работи съзнателно бавно или върши некачествена работа по задачи, които не желае. Когато протестира без основание, че другите отправят неоснователни искания към него. И когато вярва, че върши много по-добра работа, отколкото другите си мислят. Подобен човек може да негодува срещу полезни предложения от други хора относно това как може да се промени в положителен план. Или да възпрепятства усилията на другите, като не успява да изпълни своя дял от работата. Възможно е и неоправдано да критикува онези, които са на по-висока позиция от неговата. В ежедневието ни пасивната агресия се разпознава като негативизъм. Пасивната агресия може да е свързана с детство, в което не е предоставена среда за безопасно изразяване на гняв или неудовлетвореност. Семейства, в които е забранено честното изразяване на чувствата, са склонни да учат децата да отричат и потискат тези чувства. Модерната психология все повече изследва фамилиарните комплименти и фалшивите усмивки като признаци на пасивна агресия. Пасивната агресия се мотивира от страха на човек да изрази пряко своя гняв.