Съдба на отхвърленa


Чела съм много истории за самотни хора , отхвърлени по някаква причина и дори без причина от най-близките си хора. Игра на загубено доверие ,интриги ,лъжи и самота.. 
Не исках да споделям моята история тук , но от години вече товарът много ми тежи..
Родена съм преди 41 години в семейство на рускиня и българин . Освен мен  ,имат и един син на 46г. ,тоест ми се води по-голям брат.
Още от детските си години ,аз
често усещах бремето на гнева и липсата на обич и разбирателство към мен, от всички членове на това семейство . Не помня малкото по-нормални моменти от живота ми в къщата от детството . В съзнанието ми завинаги са се запечатали само лошите спомени от тормоза ,караниците ,наказанията и боят, който трябваше да понасям от бащата и брата си. Бях лоша ученичка ,нямах никакъв стимул за учене ,не получавах помощ и подкрепа от тези хора. Когато носех
двойки в бележника беше страшно.. А един път не седнаха с мен да ми помогнат и подкрепят. От брата по-голям от мен ,също не получавах нищо добро. Единствено по-близките съседи ме разбираха и се стараеха да ми помогнат и зарадват с малки и добри постъпки. Беше ме страх от баща ми. Треперех само ако чуех гневния му глас. С майка ми само караници, особено когато бях в трудната възраст на пубертета .Никакви съвети или майчини думи ,нищо..Тя като че ли се бе примирила със избухливия си  и властен мъж и дори бе намерила някаква утеха в евангелистка църква в близкия град. Ходеше там поне три пъти на седмица и съвсем ме бе зарязала. Oт година на година завърших начално училище със слаб успех и се записах в техникум.  През първия срок бягах от повечето часове и се шляех с други тинейджъри из града ,накрая ме изключиха. У дома цареше все същото напрежение. Брат ми започна да ми посяга. Аз мълчах...от страх. 
На 17 години се запознах с един много по-голям от мен мъж и забременях. Баща ми ме принуди да се омъжа за него ,като предприе стъпки на сключването на брака и  празненството , за да не го одумват съседи и близки. Аз не осъзнавах какво се случва Нямаше ни обич ни нещо общо помежду ни .След това родих момиченце  . Живях като във нереален сън. Мъжа ми беше отраснал в сиропиталище ,оставен там от майка си като малък.. И имаше своите пороци .Карахме се често. Незнам как ,след 4 години се роди и втората ми дъщеря. Аз вече исках да се разведа. Баба ми която живееше в държава от Близкия Изток ни дойде на гости. Видя как трудно живеем  .Придума ни да заминем от България в държавата в която тя живее. Не след дълго заминахме аз мъжа и децата и родителите ми. . Бях на 22 с две деца. Устроихме се и след броени месеци казах на мъжа си че искам развод. Тъй като  банковата ни сметка беше все още обща, той от по-рано се бе досети да я опразни.  И беше излъгал родителите ми че аз съм го изгонила и оставила без пари. Те както винаги вярвяха на всеки друг ,освен на мен. Изтърпях луди скандали и след това години не бях на себе си. След раздялата ,не му позволявах да вижда децата. Децата растяха до мен, но аз не бях майката която трябваше да бъда. Всичко изкарвах на тях. През годините смених няколко жилища . Започвах работа за кратко и напусках. През един такъв объркан  период, срещнах втория мъж ,който стана част от живота ми поне за няколко години. И той си имаше своите странности ,но аз бях уверена че именно той е моята истинска любов. Имахме и добри и лоши моменти заедно.На 29 г му родих  дъщеря. Той дори не я прие, само отначало като че ли прояви някакъв интерес. Но това бе за кратко. След още малко време последва раздяла, отново. Оказах се сама с три дъщери. Имах добра и доходна работа и дом, даден ми от общината на града. Но сърцето ми не беше там . Бях сама ,объркана и незнаеща за бъдещето си. Родителите ми се държаха ту нормално ,ту скептично с мен. Но обожаваха децата, нали ги бях кръстила на тях. Имах проблеми с децата по време на трудните им периоди и накрая те избраха да ме напуснат и заживеят с родителите ми ,защото бяха разбрали че там биха могли да имат много повече отколкото при мен. След като голямата ми дъщеря напусна дома ми ,аз реших да се завърна в България с другите две. Родителите ми които също се бяха завърнали преди мен не се зарадваха особено от завръщането ми ,но ми позволиха да живея в едно от жилищата им в града. Малко след като се нанесох ,втората дъщеря направи скандал и замина при тях. След два дни те дойдоха и почти насила взеха нейните вещи от мен. Живях пет години в това жилище и веднъж не дойдоха като родители да ме видят . От време на време идваха с определена цел да ме тормозят. Със помощта на бившия ми мъж и родителите децата се настроиха срещу мен . Имах спестени пари и реших да си купя малко жилище ,далече от тях в друг град ,така и направих. Закупих си жилище и живея с малката си дъщеря тук. Но откакто се върнах в България ,аз не мога да намеря себе си. Не мога да намеря своето място ,никъде. Нямам вяра на никого..Смених доста работни места на които чувствах ,че не са ми по силата. И така и до ден днешен ,аз живея с  миналото си и с тревоги за утрешния ден.. Игра на загубено доверие ,интриги ,лъжи и самота..