Смъртта защо е толкова жестока и оставя хората сами на този свят!


Много ми е тежко на душата, че Господ ми отне баща ми! От смъртта никой не може да избяга! Много ми е тежко на душата, че вече няма да го видя баща ми! От смъртта по тежко няма оставя те сам да се бориш във всичко! Остана само спомена за баща ми  и нищо друго! Много ми е тежко на душата, много ми плаче душата, защото повече няма да видя баща си като се пребера от работа! Защо Господи не измисли всички хора да са си живи и здрави и никой да
не тагува  по някого! Смърт, смърт, смърт тъй толкова жестока към хората оставяш ги сами да жалят по изгубилия човек ако е съпруг, жената жали до припадък, а пък ако е съпруга  жали съпругът,че остана на този свят! От смъртта по жестока няма все едно не си идвал в този живот и не си съществувал!  Остана само за баща ми да го спомнямаваме с добро от съпруга, синове, дащеря и внуци! Много ми е тежко на душата, че вече го няма баща
ми до мен! Смъртта ми го отне без да ме пита и ме остави сам да се боря в този живот! Много ми е тежко от загубата на баща ми! Остана едно празно място в мен след загубата на баща ми все едно изгубих здравата ми ръка на мен отиде си без да ме попиташ дали искам да ме оставиш! Много ми е тежко на душата, че повече няма да те видя като се пребера от работа обичах те толкова много че жаля и плача за баща си, че повече няма да видя!