Ще пребъде ли България?


Здравейте,
знаете ли от доста време ме гложди този въпрос.Тъй като имам две деца,едното е вече голямо-20г.и си остана в града да учи и същевременно и работи разбира се.Другото ми е все още малко,на 10г. и все не мога да реша дали изобщо ще има смисъл ако останат в държавата? 
Голямата имаше възможност за София,но реши тук, за което аз отначало много съжалявах, защото коя майка не иска нещо по-добро за детето си. В нашия град
няма кой знае каква перспектива.Но после пък си казвам, че навсякъде ако си има късмет детето и е умно ще може да се развие.Стига да е щастлива, ще си намери местото, а и е покрай нас.Нали знаете, че всеки камък си тежи на мястото.Моето поколение беше първото, което можеше без проблем вече да напуска България и да търси по-добро бъдеще в чужбина.Тъжно е, защото от випуск 80 човека, 6-7 сме си тук, 6-7 са из България, а всички останали са
навън.Наистина е страшно, защото след нас може би са още по-малко останалите.Не знам защо се получи така, след като уж Демокрацията трябваше да ни кара към по-добро, а не към по-лошо развитие!
Не спирам и да се чудя дали вече не е малко късно,но пък съм си вечния Оптимист и не спирам да се надявам, че нещата ще се оправят, стига ние да спрем да сме толкова ограничени и да си мислим, че навсякъде ще е по-добре, но не и в България и всеки ни е длъжен за нещо! Обвиняваме оправниците - та  ние самите ги избираме? Значи трябва да потърсим проблема в нас първо и после в Тях. Нали знаете, че не е виновен този, който е изял баницата, а онзи, който му я е дал! Е извода ми е, че просто по-добре ще трябва да избираме властимащите хора. Но сега ще кажете, че всички са „един дол дренки”, да ама не, все ще има Един Буден сред толкова Спящи, който най-после да се изправи и да каже - Стига! За Левски е трябвало да чакаме 5 века- надявам се да не се наложи да чакаме още толкова, за да се променят хората и да се появи някой, който да милее така за нас и България!
Надявам се новите поколения наши деца се осъзнаят и имат по-голям патриотизъм от нас!