Мои стихчета


Драскач на мисли...
Ей така... Понякига, ей така изглеждаме от вътре....
Парцаливи души и потръкани мисли, от това да тичаме все срещу вятъра....
От това да отстояваме своето.... Да сме борбени, да разчитаме само на себе си.
Ей така оръфани.... голо ..... истини..
Обръщаш се един ден и ти се иска от всичкото това да е останал отпечатък/ усмивка....
А всъщност виждаш само
болка....
Нищичко не разбирам, кое е или не е правилно,а и не трябва...
Всичко в мен е усещане за пълноценност, която се губи без нечия усмивка...
Все оше съм стар окъсан ботуш....
Различното е .....
Някой някъде да реши, че този стар ботуш не е за кофата...


Когато не живеете през егото си: ,,Ще можете да кажете : ,,Обичам те" , без страх, че ще ви се
пресмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да искате онова, което ви е необхофимо. Ще можете да кажете ,,да" или ,,не"- което изберете- без да се осъждате и да изпитвате чуство на вина. Ще можете да следвате винаги сърцето си. Тогава дори насред ада ще изпитвате вътрешен покой и щастие. Ще можете да останете в блаженство и адът въобще няма да ви засегне.


Молитва на Вълка.
Знам, вълче време е, безбожно и лек молитвите не са,но вярвам сляпо, че възможно, е и се случват чудеса.
Поглеждам старата икона, молитви никакви незнам, но вярата не е в каноната, в поповете и в тухлен храм.
За себе си неискам, Боже!
Каквото трябва си ми дал.
Целувка-стугма, хляб и ложе, душа от думи, път от кал.
Ти знаеш, че не натежава, по мярка кръст си ми сковал.
Парите, славата са плява.
Прати ми, Боже ангел бял!
Да освети с надежда мрака.
Да бъде Боже и амин!




Когато обяснили на един стар идианец, причината за смяната на зимното с лятното часово време, той отговорил:
,, Само глупав човек може да вярва, че като отреже парче от горната част от одеялото и я пришие към долната, ще удължи одеялото".