Моят живот


Като бях малко момиченце си мечтаех много бързо да порасна и да срещна любовта на живота си мислих си че като си голям нещата са прекрасни но всъщност изобщо не е било така с всяка изминала година колкото растях осъзнавах че няма нещо по-хубаво да си малък .. Но това е живота човек расте и да иска и да не иска имаше в живота ми много хора които постоянно се възползваха от добрината ми и искреността ми докато не срещнах моят съпруг той наистина
беше моята половинка въпреки че моите родители него искаха и трябваше да направя избор знам че много хора биха ме упреква ли че избрах момчето което обичам пред родителите ми но аз не можех да дишам без него и незнам дали някой ще ми повярва но той ме разбираше много повече от моите родители ние се оженихме  и си мечтаех много да си имаме детенце след половин година опити най накрая забременях брез цялата ми бременост той се грижи се много
за мен вече бях в 9-ти месец от бременността ми и мене ме беше страх .. Той през цялото време ме успокояваше дойде и момента да родя .. аз родих едно прекрасно момченце с един малък проблем беше се родил с лицева аномалия знаете ли че аз се разплаках не че се е родил така а че си имам детенце ❤️ лекарите ми обясниха че това се оправя с операция е не е било точно така отидахме в специализирана болница точно за деца с такава аномалия и разбрахме че нещата са много по сериозни аз бях сасъпана не можех да си спра сълзите и точно тогава мислих че няма да мога да преживея нищо исках просто да умра бях се затворила напълно в себе си и се грижех само за моето детенце и него давах на никого но въпреки грубото ми държание моята половинка винаги ме подкрепяше и никога не се отказа от мен с течение на времето детенцето ни се оправи наистина не беше лесно прошяхме много сълзи но все още сме заедно и дори си имаме още едно детенце живот е пълен с изпитания но когато си с правилния човек до себе си човек преодолява всичко