Село Чавдар.
Село Чавдар.


Днес посетихме това приятно местенце, подходящо за съботно-неделна разходка. Въпреки, че е само на 68 километра от София в посока Пирдоп, пътя с цялата си живопис те кара да се чувстваш все едно си се изгубил в една безкрайна гора. Острите завой и всичките тези дървета край пътя те карат да забравиш бързо за шумния град. Стигайки селото оставаш очарован от факта, че това малко селце може да изглежда по-добре като подръжка дори от столичния
булевард "Витоша" в пешеходната зона. Четох, че всички пари дадени по европейски програми кмета е използвал по предназначение и е превърнал това до скоро незнайно от мнозина градче в красота. Когато се разхождахме по центъра на селото се зачудих защо никой не го направи така и за родната София. Нямаше боклуци по улиците, една жена метеше всяко паднало листенце грижовно. Въпреки, че по-голямата част от населението бяха роми нищо в селото не бе
счупено или откраднато. Детската градина изглеждаше толкова чиста, нова,спретната и приветлива за малчуганите. Имат си и спортен комплекс с огромно игрище разделено за футбол и тенис. Цялата община е заобиколена от фонтани(работят само лятото) и мостчета. Осветлението из цялото село е обновено(наподобяващо това на луксозните комплекси). Има един хотел, който също изглежда нов(или поне наскоро ремонтиран). Кафе, магазини за хранителни стоки(2), основно училище,детска градина и две чисто нови детски площадки са пример за това как, ако един градоначалник се грижи за повереното му място ще бъдат привличени туристи, а жителите няма да го напускат и обезлюдяват. Постоянно се говори за пусти села с малко останало население и то предимно пенсионери, слушаме за демографска криза и се чудим защо е така. Ако кметовете на други населени места са като кмета на село Чавдар щеше ситуацията да е друга. Нямаше София да прелива, а селата да пустеят.