Онко болните


В живота има много трудности, но човек трябва да се опита да ги преодолее. Не бива да се откаже да се бори, да се остави на мъката и страданието да го завладеят напълно, да го превърнат в слаба и безволева личност. Човек не трябва да живее с вечното съзнание, че е неизличимо болен, защото най-ценното добро подарено на хората, е животът. Животът е толкова ценен и така дяволски кратък, че не бива да пропилява дори и един единствен ден в мъка и
нещастие, щом не знаем кога ще свърши. Човек през целия си живот трябва да носи в сърцето си някаква надежда. Няма значение колко малка е тя, важното е да я има. В живота има тежки моменти, много по-тежки отколкото можеш да понесеш. Оставаш с чувството, че целият свят около теб се сгромолясва, че потъваш все по-дълбоко и по-дълбоко. Решаваш, че си победен, имаш желание да се предадеш и да умреш, но не бива така. Човек винаги може да издържи
още, като поддържа в сърцето си нещо малко и същевременно голямо - ВЯРА.
Онко-болният има нужда да му вдъхнем кураж и вяра, сила и надежда, че всяка нощ, дори и най-черната се сменя с ден, а той винаги е по-красив и лъчезарен от предишния. И по-мъдър. Хубаво би било да му помогнем да се събужда сутрин с усмивка. Длъжни сме да опитаме. Просто ей така - заради малката човешка радост да посрещне и този ден слънцето, да отвори широко прозореца и да поеме заедно с утринния въздух глътка оптимизъм. В случай на безнадеждност трябва да бъдем силни, защото само по този начин можем да помогнем на обречения да посрещне храбро смъртта. Огромна е болката при раздялата с близък човек, но времето лекува и опустошената душа заздравява. Принципно важно в учението за рехабилитацията е да се изведе на преден план борбата за човека, а не борбата против болестта. Но всички положени усилия в борбата за живота биха били безплодни без куража и волята на самите болни, без предаността на близките им, специализираният персонал и лекуващите лекари. Защото, за да преживява такъв болен, се изисква голямо постоянство. Да се насилваш да живееш въпреки всичко "толкова нормално, колкото е възможно" е достойно за възхищение.