Любов


Помня първата ми любов. Бях ученик. Имах съученичка която се казваше Диана. Не беше първа красавица но притежаваше уникален чар и красота. Погледа и беше толйова мил и сладък че не можех да откъсна очи от нея. А като се усмихнеше беше толкова прелестна че всичко вътре в мен се разтапяше. Виждах че и тя ме харесваше но не можех да се престраша да и призная колко влюбен бях в нея. Приказвахме за кратко и нямах търпение да дойде отново време за
училище за да мога отново да я видя. Едва в края на учебната година се реших да призная чувствата си. Естествено че поиска малко време да помисли. Случи се така че заминахме на лагер заедно. И там ми каза че е моя. Цяло лято бяхме на седмото небе от щастие. Бяхме почти неразделни и ходихме къде ли не. Дори приятелите ни и родителите ни бяха убедени че ще прекараме живота си заедно. Но в един миг всичко приключи. Една сутрин Диана и майка и бяха
решили да отидат заедно да и пуснат документите в Софийския университет. Но съдбата беше решила един тъпанар да ги помете с колата си. Майка и оцеля но остана инвалид а Диана стана ангел на небето. Една година не знаех къде съм и проклинах целия свят за това че ми я отнеха. И досега не мога да я забравя и да обичам друга така както нея. Всички твърдят че няма такава любов и мъжете не можем да обичаме истински. Но тя ме караше да изпитвам любовта и други жени не съществуваха за мен. Някой ден може би ще изпитвам същото а дотогава ще гледам моето ангелче в небето