Нов живот в България


Здравейте хора! :) Преди няколко години (почти 3) аз се преместих с моите родители в Германия. Първоначално бях доста стресирана, защото си мислех че никога няма да науча този труден език камо ли да си намеря приятели. Въпреки всичките ми тревоги след няколко месеца аз тръгнах на училище. Там трябваше да посещавам Фау-Ка-Ел Класе за да науча немски. Още от първия ден се сприятелих с няколко деца там. Имаше от най-различни държави - от Сърбия до
Ирак. След 10 месеца старателно учене бях научила перфектно немски и тръгнах да ходя в нормален клас. Там се сприятелих с моите най-добри приятелки. Едната е от Полша, другата от Ирак, а третата от Италия. Аз бях в 8 клас. Първоначално ме беше адски срам да говоря с учителите но със времето се престраших и всички бяха очаровани от моите приноси за класа. Един ден моята класна учителка дойде при мен и ми каза че това училище е прекалено
недоразвито за моите умения, затова тя ме посъветва да кандидатствам в друго по-престижно училище. Аз така и направих. След няколко дни точно преди лятната ваканция телефонат ми звънна. Беше директорката от новото училище. Щяха ли да ме вземат? Прекалено слаба ли съм за тяхното елитно училище? Какво ще правя след това? Десетки въпроси минаха през главата ми за секунди. Аз вдигнах телефона и се чу „Хало" малко си поговорих с нея и най-накрая разбрах че съм приета. Вълнение, страх и радост изпълниха тялото ми на мига.  Какво се случи по нататък ще ви разказвам някой друг път, сега трябва да тръгвам. Приятен ден! :)