Трудна любов
Трудна любов


Преди около година бях едно отчаяно,съсипано и изморено момче от постоянните любовни разочарования. Не търсех и нови запознанства или връзки,тъй като нямах доверие вече дори на себе си,пък за

мен бе абсурд да се доверя на някой друг или поне така си мислех,така го усещах. Чувствах се по-самотен от всякога. Имам семейство,тоест всичко! Нищо друго не ми трябва,имаше и все още има кого да ме обича. Семейството е най-важното и ценно нещо за мен,защото те винаги ще ти бъдат гръб,винаги могат да те направят на “лайно”,а същевременно и знаеш,че не го мислят наистина,защото когато се скараш със семейството си,не търсиш друго такова,а
оставаш и се обичате взаимно и се борите с всички трудности в живота които той ви подлага! Е...избягах малко от темата,та бях стигнал до там,че до преди година когато бях се отчаял,се появи един ангел в живота ми..появи се едно същество,което когато видях... адреналина рязко ми се покачи,когато я видях сякаш нещичко се преобърна вътре в мен..влюбих се в нея от пръв поглед,но никой не знае за това,колкото и глупаво да звучи. Всъщност защо ми е някой да знае за моите чувства,не може да ги усети той,няма как и да е на мое място,няма как да усети това което аз изпитах към нея когато я зърнах,когато погледите ни се срещнаха. Това все пак няма значение,смисъла е друг. Аз за нея бях просто едно обикновенно момче. Няма и как да е по друг начин,тя не ме познаваше. Аз не я познавах. Единственото което знаех за нея,е че беше едно невинно,крехко,наивно и русо момиче. Точно в деня който я видях,страха ми от отчаяние бе изчезнал,не зная защо и какво ми бе причинила. Сякаш ми беше направила магия. Запознахме се с нея,говорехме си дълго. Всъщност тя говореше,а аз я слушах. Обичаше да говори,но и не говореше много. Трудна за разбиране.